"Най-добрият съвременен български режисьор ни въвежда в своя съзнателен живот като в пиеса - с неподражаем език, непринуденост, пределна откровеност, завидно чувство за хумор, съчетаващо оздравителната самоирония с надделяна, но видима тъга. Тази книга е не просто мемоарна - споделеното е положено върху различни наративни равнища и може да се чете също така като своеобразна история на българския театър от 70-те години на XX век до днес. Иван Добчев не просто проследява, а търси основанията, вниква в логиката на алтернативните процеси и разкрива скрити и забулени страни от случилото се в културния ни живот в едно ... |
|
|
Една сватба. Пътуване до Испания. Най-вбесяващият мъж на света. И три дена преструвки. С други думи - план, който няма как да сработи."Каталина Мартин е най-сетне обвързана. Семейството ѝ с радост съобщава, че тя ще доведе американското си гадже на сватбата на сестра си. И всички са поканени да станат свидетели на най-вълшебното преживяване за годината. Това със сигурност ще е водещото заглавие на утрешния вестник в малкия испански град, от който идвам. Или епитафията на надгробната ми плоча. Целият ми свят се преобръща след едно-единствено телефонно обаждане. Как ще успея да намеря някой, готов да прекоси ... |
|
|
Остава: Думите е книга с текстовете на група Остава, представени в поетичен формат. Заглавията на песните са написани на ръка от Свилен Ноев и Георги Георгиев. Изданието допълва биографията Аз. Остава. Книгата е част от поредицата Scribens Acoustic от издателство Scribens. ... |
|
|
Сервантес избира пародията като най-сигурно средство. Чрез пародийното, а не чрез безпощадна и рязка критика той замисля да спечели читателя. Той предпочита леката ирония пред острата сатира, насмешката, пък дори и усмивката, пред строго изопнатите черти на сарказма. Той възнамерява да лекува опиянените от рицарския роман като алкохолици чрез постепенно намалявани дози алкохол и чрез майсторски всадена растяща погнуса. В рамките на пародията той избира сухия и костелив петдесетгодишен идалго, качва го на мършава кранта и го въоръжава със стари и ръждясали доспехи. Несъответната физика, странната възраст и анахроничното ... |
|
|
Предапокалиптична песен. Петнайсет разказа, петнайсет парчета живот на фона на бруталната война в Босна и Херцеговина през 90-те години на XX век. На границата между реално и въображаемо, с нюанси на сюрреализъм и магически реализъм, се редуват военни сцени, блянове за мирен и ведър свят, за далечни пътешествия, митологични препратки, аналогии с други страни и народи... В центъра на повествованието е човекът със своята крехка идентичност, с незарасналите вътрешни белези, с усещането за личен апокалипсис. Фарук Шехич поднася ярко литературно свидетелство за травмите от войната, пронизано от мека поетичност, от ... |
|
|
Прощален роман - реквием за живота и смъртта. За това кой има право да убива и кой не. Основното действие на романа на Чингиз Айтматов Когато планините падат (Вечната годеница) се развива високо в планините Тяншан, където се пресичат трагичните пътеки на две страдащи същества - човек и снежен леопард. И двамата са жертви на времето, жертви на обстоятелствата, заложници на собствената си съдба. Желание за отмъщение води Арсен Саманчин, известен журналист, в родното му село, където се ловят снежни леопарди за саудитски петролни магнати... Изконна хранителна йерархия, ненарушена до днес, преустроила съдбите на милиони ... |
|
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
|
Творбата е роман, издаден през 1886 г. в който Зола е изобразил себе си и своите другари, роман, който предизвиква остра реакция от страна на най-добрия му приятел - художникът Сезан."Той отпусна глава, с неопределен жест и угаснал глас пророни: – Боже мой! Какво страдание! Тогава Кристина го привлече с ръце до устните си. Целуна го нежно, докосна с топлия си дъх сърцето му. – Мълчи, мълчи, обичам те! Възхищаваха се един от друг след случката с картината, която постепенно ги беше свързала, приятелството им завърши с тази нежност. Мракът ги обви, те останаха прегърнати, изгубени, облени в сълзи при тази първа радост ... |
|
|
Историческият роман Вазови - шапки долу! на писателката Павлина Павлова разкрива в пълнота биографията на народния поет Иван Вазов, на брат му Владимир Вазов и на останалите членове на фамилията. Уж всички знаем кой е Иван Вазов, но се оказва, че всичко, публикувано за него, е някак фрагментирано и образът му се губи, душата му остава извън нашето внимание. Сега Павлина Павлова запълва тази празнина, намерила оригинален начин да ни срещне с любимия автор, както и с неговите най-близки и обичани хора. Ще можете да прочетете интересни случки и истории с Атанас Буров и Пейо Яворов, с д-р Кръстев и Пенчо Славейков, с ... |
|
|
Само човек, който стои на педя от лицето на Кадафи и се взира в мътния му поглед, привлечен от необяснима фаталистична сила, каквато се усеща от дъното на прясно изкопан гроб на близък човек, може да види, че под веждите му има татуировки. Вероятно белег от бедуинското му минало, когато са вярвали в заклинателната им сила, или някаква по-късна приумица на този фамозен генералисимус на маскарада. Наблюдавайки в англоезична среда Христо Стоичков да говори японски, човек лесно би изпадал в състояние, наречено от социалните психолози когнитивен дисонанс. Най-просто казано - гледаш и не вярваш на очите си. Вместо попръжни ... |
|
|
Мариано Реновалес има уникален талант, който го превръща в най-известния и скъпоплатен художник на Испания. Роден в семейството на скромен селски ковач, той стига до елита в Рим, Париж и Мадрид. Животът му е белязан от бедност и богатство, слава и падение, аплодисменти и критики... И две жени - изящната Хосефина, за която се оженва, и ослепителната графиня Де Алберка, която става негова любовница. Но защо се случва така, че когато най-накрая получим това, което сме желали, то ни е малко? А ако губим това, което прави живота ни непоносим, ние отново го искаме обратно, иначе ще сме нещастни? Ние сме такива: бедни, излъгани ... |
|
|
"Най-истинският и правдив текст на Юго." пише Достоевски в писмата си и романа си Идиот, след като прочита за първи път късия роман Последния ден на един осъден на смърт. Издавана само веднъж на български в началото на 20 век, книгата на Виктор Юго е била възприета като шок, когато се появява през 1829 година. Тя е своеобразен манифест на автора против жестокостта на смъртното наказание. Човек, охулен от обществото и осъден на смърт за престъплението си, се събужда всяка сутрин със съзнанието, че този ден може да е последният му. Той прекарва часовете си в разказ за живота си и времето преди затварянето ... |
