Изследване по историко-археологически паметници от Д. П. Даскалов. (член на Софийското археологическо дружество). С този етюд имаме за цел да проникнем, доколкото е възможно, в мрака на онзи историко-археологически лабиринт, наречен бългорология, в който се крие въпросът за произхода, бита и културата на древните българи. Безспорен факт е обаче, че най-старите сведения за българите, както и за славяните, са скрити под неизвестни и съвсем други имена. "Не са паднали от небето тия народи", казва Самоквасов, "чийто неизмерими владения и необикновеното многолюдство са учудвали историците от VI век." ... |
|
|
Потопете се в една от най-знаменитите епохи в историята на човечеството! От първата смърт на Римската империя - кризата от III век - до втората ѝ смърт, когато вълните на варварските нашествия заливат цивилизацията, векът на Константин Велики е белязан от огромни преобразувания. Световната римска държава е разкъсвана от непрекъснати преврати и жестоки граждански войни, конфликтът с готите я изправя на ръба на оцеляването, а християнската революция с многобройните ѝ аспекти променя из основи живота на римляните. В това преломно време търговията и селското стопанство преживяват мащабен катаклизъм, принципатът ... |
|
|
С приложение от неизвестен продължител на Марцелин до 566 г."Драги читателю, в ръцете си държиш превод от руски на изданието: Марцелин Комит. Хроника. Белгород. БелГУ. 2010, което от своя страна е превод от латински на MARCELLINI COMITIS V. C. CHRONICON (Migne, Patrologia Latina, vol. 51), писана около 520 - 523 византийска година. Това е хроника на Източната Римска Империя от 379 в. г. до 534 в. г. Латинският хронист Комес Марцелин (Marcellinus Comes; † след 534 г.) произхожда от Илирик, откъдето произхождат и императорите Юстин и Юстиниан. Живял в Цариград в първите десетилетия на VI в. Той бил Comes на Юстиниан ... |
|
|
58 - 50 пр. Хр."Драги читателю, Гай Юлий Цезар (102 - 44 пр. Хр.) е не само един от най-добрите пълководци на древния свят, който завладява Галия, част от Британия и Босфорското царство, но и е изключителен оратор, последовател на Цицерон, и писател, предаващ стратегията, тактиката И въобще изкуството на войната необичайно ясен и разбираем начин, като винаги обосновава всяко свое решение с логически доказа- телства. С тази книга той представя пред сената и римския елит огромните трудности при завладява- нето на Галия, и начинът по който, той със своя талант на пълководец, ги преодолява. При това, ние получаваме ... |
|
|
Сравнително малко християни смятат за необходимо да познават църковната история. Това е доказателство за духовната немощ на съвременната религия. Църковната история извисява представата ни за Бога и ни показва какво означава истинската вярност към Христос и Неговото Слово. Всеки, който е свързан с Църквата, трябва да познава нейното минало, нейната история, за да има ясна представа за нейната историческа съдба и по този начин да може правилно да оцени значението ѝ в живота на обществата. Докато не се осъзнае значимостта, която църковната история има за християните, и не се замислим върху стойността ѝ за ... |
|
|
"Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейков е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал, че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Разбира се, той не заявява това, не се гордее със своя вроден демократизъм - не тоя демократизъм се чувства във всяка негова статия; - винаги се долавя в неговата публицистика, че той никога не дели себе си от ... |
|
|
Включва Поучение от Владимир Всеволодович Мономах (1053 - 1125) и Продължение на Ипатиевската летопис (1111 - 1117). Повесть временных лет (Разказ за отминалите години) е най-ранният от достигналите до нас летописни сборници за руската история. Датира от началото на XII век. Сборникът е известен като част от редица летописни сборници, запазени в списъци, от които най-добрите и най-старите са Лаврентьевския от 1377 г. и Ипатьевския от 20-те години на XV век. Летописът съдържа голямо количество материали от предания, повести, легенди, устни поетични предания за различни исторически личности и събития. Преводът от руски ... |
|
|
Златният век на България и православянството. Книгата Св. Борис Велики е първото публикувано цялостно монографично изследване за живота и делото на равноапостолния св. княз Борис Покръстител. Въз основа на христоцентричен светоглед, богословски прочит на историята, уточнени преводи и тълкувания на изворите авторът Георги Тодоров развенчава десетки утвърдени с десетилетия и столетия исторически неистини и обосновава цялостно преразглеждане на безпримерния историческия подвиг на Покръстителя в неговото не само всебългарско, но и непреходно всемирно значение."Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, най-великият българин, ... |
|
|
В настоящата си книга Валентин Йорданов представя сакралната дейност на потомците и последователите на Зевсовите синове Аполон, Хермес, Хефест, Якхос, Пеласг и Дионис/Бакхус в Тракия, Анатолия и Елада, дала началото на четири важни култа, които, поотделно и заедно, като общотракийски мистерии на култа към бога-слънце, са изградили духовния живот на обитателите на древния свят, господствали са над човешкия дух в продължение на повече от осем хилядолетия чак до налагането на християнската религия. Важно е да се подчертае, че древният култ към слънцето, както и последната му версия, позната като тракийски мистерии, не са ... |
|
|
"Две неща най-пряко показват наяве величието на историческата личност: влиянието ѝ върху съвременниците, споменът и значението, което ѝ отдават потомците. Идеите и делата на такива личности не са случайни явления в историята на онзи народ, чиито съдбини са тясно свързани със съдбите на тези личности. Един поглед назад върху бурния живот на Славейкова е поглед назад върху историята на българския народ през втората половина на завчерашното столетие. Няма ни едно видно събитие в тая епоха на буря и стремление, в което той да не е взимал участие, да не е стоял пръв между първите, да не е разил енергия на ... |
|
|
Първите пет века след Константин били време на особено напрегната борба на Църквата с ересите. Богословската мисъл имала за задача да опровергае еретичните учения и да даде точно определение на онези истини, които били изопачавани от еретиците. Израз на тази борба били вселенските събори. И тъй като с понятието "гръко-римска империя" се свързвала представата за целия християнски свят, простиращ се дори извън пределите на Римската империя, то и съборите от този период получили названието "вселенски", а техните определения били задължителни за всички християни и църкви. Догматичните определения били ... |
|
|
Западната църква от Великата схизма до началото на Реформацията. ... Първите спорове между Изтока и Запада се зародили през II век относно Пасха. Този спор бил решен на събора в Никея през 325 г. Своите властолюбиви претенции папите проявили през V в. На Четвъртия Вселенски събор папските легати заявили, че Римската църква стои над всички църкви. От VI век в Западната църква се появило учението за изхождане на Святия Дух и от Сина (filioque), макар че до XI век то не било санкционирано. Политическото и религиозно напрежение, тлеещо между Изтока и Запада от векове, в крайна сметка довело до Схизмата от 16 юли 1054 г. ... |
