"Очерки из съвременната българска литература" ... Съдбата на д-р Кръстьо Кръстев като изразител на критическото съзнание на литературата ни отначало го свързва с поколението, започнало да твори още преди Освобождението - Ив. Вазов, К. Величков, Ст. Михайловски, Д. Великсин. Във втория том на съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са включени негови студии, статии, портрети и рецензии, обединени от общото заглавие "Очерки из съвременната българска литература". То не е избрано случайно и в голяма степен изразява желанието на критика още през 90-те години на миналия век да подготви подобна книга. За по- ... |
|
В том трети от съчиненията на д-р Кръстьо Кръстев са събрани студии, статии и рецензии, посветени на чуждестранните литератури, на проблемите на философията, естетиката и етиката, както и най-хубавото от публицистичното и епистоларното му наследство. Разнороден по съдържание, томът обхваща ония страни от дейността на критика и редактора, които са по-малко популярни. ... |
|
Сборник от научна конференция по случай 100 години от рождението на Атанас Далчев. Атанас Далчев не е от често честваните големи български поети. Но за сметка на това е от четените. Той се явява най-неинституционализираният наш класик, а оттук и най-четивният, най-изкушаващият към следващи интерпретации. И 100 години след рождението си Далчев продължава да интригува, да поражда загадки и тълкувания, за което свидетелства настоящият сборник. Снимката на корицата е всъщност картичка от Преспанските езера (Гърция). Сред комплект цветни фотографии от онези места имаше и няколко репродукции на по-стари черно-бели снимки без ... |
|
В помощ на учащи се и преподаватели. Том първи, съдържащ литературни очерци на произведения на: Иван Вазов Пенчо Славейков Кирил Христов Димитър Бояджиев Пейо Яворов Теодор Траянов ... |
|
Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин. Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
|
Обект на изследването са разнообразни в жанрово отношение текстове на хърватската барокова литература, като акцентът е поставен върху онези жанрове, които са застъпени и в творчеството на Гундулич. Това са епическата поема, бароковият плач, пасторалата, мелодрамата и лирическите стихотворения. Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската). Иван Гундулич е сред ... |
|
В книгата е представена изцяло нова теза за мястото на Теодор Траянов в българската литература. Предлага се той да бъде определян като неоромантик, а не като чисти символист. Нова е гледната точка към издаваното от Иван Радославов и Теодор Траянов сп. "Хиперион". Направен анализ на творчеството на всички представители на българския символизъм, включително и на определяните като маргинални. Научният апарат е силно семиотизиран, стига се до знаковите функции на поетичното слово. ... |
|
Изключително стойностна творба. Медиевист с международно признание, ерудит с енциклопедическа култура и дълбоки познания за старобългарската ръкописна и старопечатна книга, проф. д-р Климентина Иванова поднася на читателя едно вълнуващо четиво за разцвета на българската книга през XIV век. Говорейки за съдържанието на първите славянски книги, авторката прави блестящ литературоведски анализ на Стария и Новия завет, помага ни да преосмислим посланията на “Петокнижието” и на “Книгата на Йов”, да се докоснем до поетичния блясък на “Песен на песните”, да усетим мъдростта в “Деяния апостолски”. ... |
|
Кратък преразказ. ... Издателство "Труд" и "Cliffs Notes" Ви предлагат осмата подред книга от поредицата, включваща разработки на български и световни класически произведения по формула, непозната досега у нас: кратък и ясен преразказ на творбите и насочващ анализ. "Властелинът на пръстените" е епичен фентъзи-роман написан от писателя Джон Роналд Толкин. Авторът работи върху него дванайсет години – от 1937 до 1949 г. Романът се състои от шест книги и шест допълнения, а в края има подробен указател, който обяснява имената, местата и по-важните дати. В началото книгата е била издавана в три ... |
|
Критическите наблюдения на Атанас Далчев имат твърде широк диапазон - от проникновени анализи на сътвореното от писатели като Хьолдерлин, Лафонтен, Емили Дикинсън, Хемингуей, Жан-Пол Сартр, Стайнбек, през задълбочени разсъждения за изкуството на превода до тънки наблюдения върху творчеството на съвременни български поети като В. Петров, Р. Ралин, Б. Димитрова, Ат. Смирнов. Основна част в книгата заемат статиите му "Религиозното чувство в българската литература", "Христо Ботев и народната песен", "Нашата съвременна детска поезия", "Димчо Дебелянов", "Връщане към Вазов" и др. ... |
|
"Не ми е чудно. Много ми е бабино. И лятно. И захарно, и аспиринено. Доматено. Малинено. Червено. Огън. Пладне. Една копа сено в градината. Така ми е..." Бояна Петкова "Ако и на вас ви е така, ще се намерите с тази книга. Ако не, но прочетете стиховете, ще поискате да ви е така и книгата пак ще ви намери. В тази поезия жените са от сой и въглен и са само веднъж, пуловерите имат тъжни дупки и, докато пушим, се разплитаме някъде из opium fields forever... В най-хубавите стихотворения от тази книга малките чудеса на поезията се случват, тихо и ненатрапливо." Георги Господинов ... |
|
Бай Ганю е универсален общочовешки тип на "зооегото" у човека, социален хищник, непознаващ или непризнаващ социалните и морални норми, който се превръща в доминираща социална стихия в извънредните условия на исторически преходи на "междинните" общества, където съществува социален, морален и ценностен вакуум, даващ възможност за разгръщане на агресивните антиобществени инстинкти на социалния и/или национален ressentiment, ако си послужим с понятието на Ницше за обозначаване на злобно-паметливото накърнено (национално или социално) самочувствие, което е социално-психологическа основа на левите и десни ... |