Гласът на барока - Иван Гундулич и хърватската барокова норма

Обект на изследването са разнообразни в жанрово отношение текстове на хърватската барокова литература, като акцентът е поставен върху онези жанрове, които са застъпени и в творчеството на Гундулич. Това са епическата поема, бароковият плач, пасторалата, мелодрамата и лирическите стихотворения. Книгата отделя по-голямо внимание на бароковите текстове от дубровнишко-далматинската литература не само защото Иван Гундулич е неин ярък представител, а и защото в нея са далеч по-отчетливи белезите на новия стил в сравнение с литературата, създавана в северните хърватски територии (кайкавската и славонската).

Иван Гундулич е сред авторите, без които да се говори за хърватската литература изглежда също толкова немислимо, колкото да си представим центъра на българската столица без Народния театър и особено без името на неговия патрон - Иван Вазов. Без да е нужно за кой ли път показното изтъкване на тяхната "патриаршеска" роля в двете южнославянски литератури, несъмнено е едно - творбите и на двамата автори създават рецептивна нагласа, с която следващите поколения творци по един или друг начин се съобразяват.

Людмила Миндова е поет, писател и балканист. Родена е през 1974 г. в Русе. През 1998 г. завършва славянска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски, а през 2005 г. защитава дисертация върху хърватската барокова литература.

Преводач е на художествена литература от бившето югославско пространство, в неин превод са публикувани редица книги на известни съвременни творци, сред които Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Алеш Дебеляк, Томаж Шаламун и други. Автор е на стихосбирките Блус по никое време (2010), Тамбос (2014) и Животът без музика (2016), Дървото на спомена (2020), както и на литературоведските книги Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма (2011) и Другата Итака. За дома на литературата (2016).

Нейни стихотворения са превеждани на различни езици и са включвани в няколко антологии на световната поезия. През 2017 година издателство Изток-Запад публикува нейния Роман за името, в който темите за спасението на българските евреи, бомбардировките над София през Втората световна война, комунистическия терор и концлагерите, възродителния процес, както и за продължението на всичко това в съвременността се разглеждат през съдбата на няколко личности, които на собствен гръб плащат за грешките на общността.

Един от основателите на сайта Открита литература.

Терра Алтера ЕООД
София, 1000
ул. Христо Белчев 6
office@altera-bg.com