Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... "Поместените тук статии са писани в различни времена, по разни поводи и най-често по настояване на редактора на "Златорог" за страниците на списанието. Макар да носят следите на времето си, те продължават да са близки до интересите ни и днес и аз ги събрах тук. заедно, за да ги направя по-достъпни за читателя. Трудно ми беше да намеря едно заглавие, което да обединява еднакво всички теми. И все пак, ако си послужих със заглавието на една от статиите, това не е случайно: "Пред извора на живота" - ще рече пред извора на първичните ... |
|
Г. П. Стаматов е може би най-сложният и най-неразбраният български писател от края на XIX и началото на XX век, вероятно защото е възприеман само като писател сатирик и защото е оставил свидетелства за личното си отношение към недъзите на обществото, ние го възприемаме единствено като жесток отрицател и безнадежден скептик и песимист. Поведението му, самата му житейска съдба, безконечните му страдания и човешки провали карат критици и историци на литературата да виждат в него крайния негативист и безпощадния изобличител на порядките в следосвобожденското общество. В книгата са поместени избрани разкази на един от най- ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Трудно е с няколко думи да се определи мястото и значението на Кирил Христов в историята на националната ни култура. Неговият път е непрекъснати зигзаги на обществено поведение, на идейни лутания, блъскане от едни противоречия в други. От краен шовинизъм до национален нихилизъм, от идеализма на социалистическите увлечения до пълно отричане на социалните и обществени идеали, от расизма и фройдизма до антифашизма, от възторжени химни на славянството до преклонение пред милитаризма и прусащината на кайзерова Германия. Списъкът на неговите идейни противоречия ... |
|
"Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю. Добре дошъл във нашия град, добре дошъл във България - вземи във този хубав ден една българска роза от мен: нека тя да ти разкаже с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас…" Няма българин, който не изтрива тайничко някоя сълза, когато чуе думите на тази песен. Автор на текста е поетът Найден Вълчев, създал още много прекрасни стихове, познати на поколения сънародници. В сборника „Една българска роза” са събрани най-хубавите му творби. Голяма част от тях са посветени на пролетта. ... |
|
В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
"Слънце след буря" съдържа есета на Георги Томалевски, пряк ученик и последовател на Учителя Петър Дънов. ... |
|
Христо Фотев (25.03.1934 - 27.07.2002 г.) е не просто един от най-даровитите ни и лирични поети, но е истинско явление в изящната ни словесност. За мнозина творчеството му е еманация на представата за поетична стихия, а самият той - синоним на понятия като "море", "любов" и "Бургас". Още дебютната му стихосбирка "Баладично пътуване" (1961 г.) му отрежда почетно място сред галерията с шедьоврите на любовната ни поезия, а всичките му по-късни творби са обвити в ненадминат бохемско-романтичен ореол. Биографията му е пълна с парадоксални обрати - роден в Истанбул, живял в бежанската ... |
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Един от най-нежните и същевременно трагични лирици в нашата поезия е Димитър Бояджиев. Наред с Яворов той е създател на психологическата лирика у нас, а техен следовник е Димчо Дебелянов. Той е и сред представителите на българския символизъм. Този син на Пазарджик отрано изпитва жестоките неволи, които разпъват душата му на кръст и го довеждат до страшното решение за самоубийство. Лириката на Димитър Бояджиев се характеризира с изтънченост, финес, изящество, музикалност. Нежните чувства в ... |
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
"Новата книга на Любомир Левчев "Носачи на мълнии" обхваща стихотворения, писани в продължение на повече от шест десетилетия. Така събрани тези творби представляват всъщност своеобразна духовна биография на времето. И в други свои лирически сбирки поетът винаги е заострял своето зрение за конкретните послания на епохата. Но тук оставаме поразени от концентрацията на важни символи, от богатството на метафорично алегоричния рисунък, от яркостта на емоционално-цвето-вата гама на внушенията. След "Самосън" и "Островът", илюстрирани от големите съвременни художници Милко Божков и Николай ... |
|
В това издание са включени и подредени хронологически най-емблематичните стихотворения на Александър Геров (1919 - 1997), с което се отбелязва неговата 100-годишнина. ... Определен от критиците като "жив класик в литературата ни" с ореол на "легендарна личност", поезията му обединява хора с различни идейни и философски убеждения. Сложна личност в емоционално отношение, Александър Геров успява да навлезе в дълбините на човешката същност и да създаде едни от най-вълнуващите си творби за сърдечната близост и хармонията в чувствата, за съзидателната сила на живота, но и за самотата и тревогите, за ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |