Една от малко познатите творби на Казандзакис, "Братоубийците" описва трагедиите и кръвопролитията на Гръцката гражданска война в края на 40-те години на ХХ век. Без да заема страна и без да издава присъди, авторът потапя читателите в ужаса на войната, представен от гледната точка на един дълбоко вярващ свещеник, който всячески се опитва да следва заветите на Спасителя, да прощава и да обръща другата буза, докато светът се срива около него. В "Братоубийците" авторът ни отвежда във времето на Гражданската война в Гърция - малко след Втората световна война. Партизани и националисти се бият в планините, ... |
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
Текстът е провокиран от периодично възникващия почин за "канонизация" на Васил Левски и доказва несъстоятелността на подобни инициативи. Не само заради престъпленията извършени от съзаклятническата организация, а най-вече заради самата същност на революционният утопизъм от XIX век и на всеки идеализъм, готов да жертва човека в името на човечеството. ... |
|
Текстът разобличава погрешността на популисткия революционно-утопичен мит за "гласа народен" като "глас Божи". Показва се как народната стихия обикновено се владее от страсти и се поддава на манипулация, и как гласът Божи винаги се проявява чрез личността и чрез съборността на народа Божи, т.е. Църквата. ... |
|
Творчеството е единствената връзка на човека с Бога. "Клоуните са тъжни по трудова характеристика. Иван Кулеков е най-характерният. Гледа със скръб света и човека, ала не ги съди. Защото ги е разбрал. Горчат му такива, каквито са, но не е ни носталгик, ни утопист. Не гради проекти. Само плаче от болка за другите. Оттам извират и неговото "смешно", и неговото "парадоксално". Някога писа: "В детската градина играхме на война; завърнах се вкъщи ранен, изтощен и брадясал". И всяка сутрин влиза във все тази война. Няма как, Иван ще си тръгне от тук преди да порасне. Защото предпочита да умре, ... |
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите пет-минутки. Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет езика - казва ... |
|
Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света. При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по ... |
|
Разкази, размисли, фрагменти. ... Книгата предлага специално подбрани разкази на антиутописта и неореалист Евгений Замятин - поетични и хумористични, смесица от фантазия и действителност: за красотата и демоничното в човека, за любовта и братоубийството, за света на безнаказаната власт. В нея има и публицистични творби, писмо до Сталин и бележки от творческата лаборатория на писателя. Вечни творби, звучащи съвременно. "Човекът е като роман: до последната страница не знаеш как ще свърши. Иначе не би имало смисъл да го четем." Евгений Замятин Евгений Замятин (1884 - 1937), наричан новия Гогол, е фантаст и ... |
|
Книгата е част от колекцията "Детски шедьоври от велики писатели" на издателство "Лист". "Тича, без да сяда, носи, без да спре! Ах, реки хиляда сливат се в море!" Из книгата Йохан Волфганг Гьоте (1749 - 1832) е писател, поет, драматург, хуманист, учен, философ и политик. Вдъхновява Чарлз Дарвин с антропологичните си изследвания. Най-известното му произведение е "Фауст". Пише поемата "Чиракът магьосник" през 1797 г., която след това е пресъздавана многократно от различни артисти - в музиката, киното, видеоигрите, литературата, дори в Комунистическия манифест на Маркс и ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
Спомени от един европеец. ... "Светът от вчера" (1942) е последната творба, която Стефан Цвайг (1881 - 1942) държи в ръце преди самоубийството си в Петрополис, недалеч от Рио де Жанейро. Това е мемоарът на живота му. Той събира половинвековната история на автора и на половин Европа, превръщайки се в културна карта на епохата между XIX и XX век. Първо на Европа: през витрината от столици - Виена, Париж, Берлин, Лондон, постепенно разширена до световна - чрез пътешествията на космополита Цвайг до Индия, Русия и двете Америки. На длан е цялата Belle Epoque - с техническите чудеса, нравите, модата и артистичните ... |