"Три жени осмислят изминатия път от общото им детство до момента, в който се засичат отново в родния си град, изкачили вече хребета на зрелостта. Дали са опазили нещо от детските мечти и въжделения в съсипията на реалността? Любовта дар от Бога ли е, или дяволско изчадие? Кой е по-добрият учител - разумът или сърцето? Това е книга за различните пътища към постигането на хоризонт в живота, за съдбата като капан и като възможност. Божана Апостолова разгръща трите линии на разказа леко и увлекателно, с характерния си живописен език. На някои места ни разплаква, на други ни разсмива. Но никога не пести истината. " ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Литературни звезди" на издателство "Унискорп". ... В смешно, нежно, трагично и изящно построения роман на Фоер се развихрят закачливо-неудържимото детско въображение и пронизителната болка. Оскар е едва деветгодишен, когато се сблъсква с пагубната катастрофичност на съвременния свят. Преждевременно помъдрялото момче - 9-годишен изобретател, бижутер, астрофизик и пацифист, издирва ключалката, която съвпада с ключа, който баща му е оставил, преди да намери смъртта си при атентатите от 11 септември под развалините на кулите близнаци в Ню Йорк. Момчето, което е гениално, но ... |
|
|
"Стефан Цвайг и Максим Горки са необикновени явления в европейската духовност на миналото столетие. Въпреки тяхната всепризната значимост, двамата творци се различават коренно по своята същност, по своя светоглед и литературна дейност. Впечатляващото в тяхната кореспонденция от 1923 до 1936 г. е, че самородният, по руски гениален Горки възхвалява Цвайг за неговата култура, информираност, огромни познания и извисеност в тайните на духа. А майсторът на изисканото слово, есеистът и новелистът Цвайг отговаря на Горки почти просълзен: "Аз все още се чувствам твърде далеч от простотата на трагичното, упреквам се, ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
"Ius est ars boni et aequi - правото е изкуство за доброто и справедливото." Публий Ювениций Целз ... "Гражданскоправна поема" - необикновена книга - закон, възпят в стихове, с автор проф. д-р Огнян Герджиков. На 135 страници гениалното перо на автора ни потапя по необичаен начин в света на гражданското право, допълнено от запомнящите се илюстрации и шаржове на известния художник Калин Николов. "Професорът събира в стихове думите, които се обичат и привличат в римувани строфи. Така правните норми, признавани да отправят предписания, се превръщат в благозвучни четиристишия с послания, които ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
|
|
HHhH, Himmlers Hirn heißt Heydrich (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих) е прозвище, дадено от Херман Гьоринг на обергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих и зад този акроним стоят едни от най-зловещите личности, факти и събития от времето на Третия райх. Действието връща читателя към смутните времена на Втората световна война, към Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж и Киев. Авторът преминава дори през Средните векове, за да се приземи в Прага през 1942 г., едва ли не буквално заедно с двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, изпратени от Задграничното чехословашко правителство в Лондон на самоубийствена мисия. Романът ... |
|
|
Свирепо настроение се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина. Героите в сборника са най-разнообразни - от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
"Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
