Кучешки години е третият - наред с Тенекиеният барабан и Котка и мишка - роман от легендарната Данцигска трилогия на Гюнтер Грас. От излизането му през 1963 г. са изминали десетилетия, но той не е изгубил нищо от притегателната си мощ. В него трима разказвачи се превръщат в хронисти на довоенното, военното и следвоенното време на XX век, отвеждат ни от устието на Висла през потайностите на Кьолн, Дюселдорф и Берлин до изоставената мина, която е преобразувана в място за индустриално производство на птичи плашила, създадени по човешки образ и подобие. Предизвикала шумни реакции още с излизането си, книгата не само ... |
|
|
"Прецизна, интелектуална проза, с усет към детайла, уловила драмата на поколението от 80-те, закърмено с радиацията на една катастрофална утопия. От отровния чернобилски дъжд до мръсните политически игри на днешния ден, Ангел Игов изследва симптомите на заразяването, проникнало отвъд пределите на физическия свят в тъканта на междучовешките отношения." Алек Попов "Увлекателна, забавна, но и болезнена лична история, илюстрация на цялото време на Прехода - умоповреждащ въртоп от събития, разсипал ни в града и по света като фини прахови частици. Кирил, Елица и Мартин са такива едни прашинки от разпиляното ... |
|
|
Писателят може да търси сюжет, но сюжетът още по-често идва и сам, без да бъде търсен. Идването му, пораждането му може да бъде предизвикано от мисъл, от представа за далечно или близко събитие, от съвременен или исторически образ, може да бъде предизвикано от една случка, от една случайна среща, от една гледка сред природата, от една песен, дори само от един словесен или музикален израз. Това е само началото. ... |
|
|
Том 13 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев. Включва публицистика от периодите 1939 - 1944 г. и 1953 - 1968 г. "Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно ... |
|
|
От автора на "Човек на име Уве" и "Баба праща поздрави и се извинява". ... "Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: "Най-безопасната! Искам най-безопасната, разбирашлиме!?". (Не че аз съм го правил, не бива да ... |
|
|
Книгата е носител на Европейската награда за литература. "Има ли кой да ви обича" е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Снощи прочетох два пъти текста на Калин Терзийски и натиснах "харесва ми" във фейсбук. Легнах си със смътното усещане, че май не всичко ми хареса. Събудих се в 4 ч. посред нощ от вика на един въпрос, който настояваше за отговор: Защо натиснах "харесва ми"? Станах, застанах до прозореца и вперих поглед в тъмнината, а въпросът наедря от уточнения: Заради това, че Калин Терзийски звучи така, сякаш е откровен? ... |
|
|
HHhH, Himmlers Hirn heißt Heydrich (Мозъкът на Химлер се нарича Хайдрих) е прозвище, дадено от Херман Гьоринг на обергрупенфюрера от СС Райнхард Хайдрих и зад този акроним стоят едни от най-зловещите личности, факти и събития от времето на Третия райх. Действието връща читателя към смутните времена на Втората световна война, към Мюнхен, Берлин, Лондон, Париж и Киев. Авторът преминава дори през Средните векове, за да се приземи в Прага през 1942 г., едва ли не буквално заедно с двамата парашутисти Ян Кубиш и Йозеф Габчик, изпратени от Задграничното чехословашко правителство в Лондон на самоубийствена мисия. Романът ... |
|
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
|
Свирепо настроение се появява през 1965 година, като още с излизането си предизвиква смут сред българската литературна критика, която не може да намери думите, за да определи какво представлява сборникът. В текстовете се преплитат абсурдни истории, притчи, небивалици, съчетани с един особен поглед към дълбочината на човешката душа. През цялото време читателят усеща ироничната усмивка на писателя, скрита грижливо във всеки текст, изпълнен с хумор и дълбочина. Героите в сборника са най-разнообразни - от мистични същества, през изгубени в българското село скандинавци, една високомерна патица, вечната лисица, която се ... |
|
|
В село Долна мъка се излива пороен дъжд. Селото е наводнено, а Левачко изчезва завинаги. След себе си оставя само своя дневник - синя тетрадка с емблема на Мадарския конник върху корицата и думите "Не смей по-натам да прелистваш!" Настойникът на момчето се допитва до външен човек, с надеждата той да успее да открие причините за изчезването му. "Двамата с механика се надяваха, че... като се прочете записаното, то пълна яснота ще се внесе относно изчезването на Левачко, а излезе обратното“. С прочита на дневника пред читателя се разкрива историята на едно самотно младо момче. То гледа с широко отворени очи ... |
|
|
"Яворовата поезия е мълниеносна. Тя ласкае и плаши, може да хвърли в безнадеждност - и пак през нея да ви изнесе на крилете си. Тя калява еднакво и в победите и в пораженията. Да се следва пътят, който е минал поетът, е върховно изпитание на чувствата и непрестанно пробуждане на енергиите. Защото - Яворов е един революционен дух, който загина пред собствените си барикади." Владимир Василев ... |
|
|
"Понякога, не зная защо, чувствам все повече, че сме шутове на невидими сили. Артисти, играем комедията на живота и ги забавляваме. Чувствам, че е време да строшим оковите си, да смъкнем завесата и да провъзгласим мъката, проклятието и голямата анатема. Радостта, любовта и вярата, привидения от нощта на ума, угаснаха при първата кървава усмивка на зората. И вече не ни остава нищо друго освен умората, проклятието, изтощението на ума и мъката на Истината. Орелът на Прометей не е мъртъв, защото е вечен, но усмивката, цъфтяща по всичкия мрамор и в целия живот на наивните ни предшественици, днес е станала ужасната ... |
