Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
Най-дълбокият му роман до сега. Носител на Европейска награда за литература. ... Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". "Ако мислите, четейки "Алкохол", "Лудост" или "Любовта на 45-годишният мъж", че Калин Терзийски е добър писател, то новият му роман "Разкажи ми" ще ви докаже недвусмислено, че той е един голям творец, неслучайно награден с Европейската награда за литература. Това е една ключова книга, апотеоз в творчеството му, книга, търсеща, изтерзана, мислеща в крайности но и - помъдряла книга. Книга, ... |
|
В романа "Поп Богомил и съвършенството на страха" се описва приключението на една велика българска ерес - не само на нейното духовно преселение до ума и сърцето на човека, но и разпространението ѝ през пространството и времето, докато завладява цяла Западна Европа. Вдъхновените от нея еретици в Италия са наричани катари, във Франция - албигойци, а в Англия - бугри. Богомилското учение мощно повлиява върху развитието на цялата европейска цивилизация, на религиозната догматика, върху възникването и процъфтяването на Ренесанса. Написана с много въображение и пределна поетичност, "Поп Богомил и ... |
|
Руската проза днес. ... Поредната антиутопия на Пелевин, след "Generation П","Empire V" и "Батман Аполо", е още по-страшно тяхно продължение. В този смисъл книгата става част от голям пелевински метатекст. Авторът отново удря по най-болните точки на консуматорското общество. Той озадачава читателите с нова, неочаквана трактовка на битието, в която вплита древни митове и популярни компютърни игри, реалното и виртуалното, трикове от програмирането. Какво е Човекът? Част от целева аудитория или свободна личност. Какво е светът? Рекламен клип в таблета или велико живо чудо. Какво е мисълта? ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
"И всеки човек - каза Манольос възторжено – може да спаси целия свят. Много пъти си мисля за това, отче, и треперя, такава голяма отговорност ли носим? Какво трябва да направим, преди да умрем? Кой е пътят? Замълча. Нощта се беше спуснала вече, стариците бяха наклали огньове и готвеха, децата бяха наклякали около тях, гладни, и чакаха. Манольос протегна ръка, докосна коляното на поп Фотис, който беше потънал в размисъл и мълчеше. – Как трябва да обичаме бога, отче? - запита той. – Като обичаме хората, чедо мое. – А как трябва да обичаме хората? – Като се стремим да ги вкараме в правия път. – Ами кой е правият път? – ... |
|
Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус - писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж епатиращото: "Обичам себе си като бога...". И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постоянно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Тъй като в паметта ѝ всичко ... |
|
Книгата е част от поредицата "Отвъд" на издателство "Жанет - 45". ... "Необикновена творба, която разглежда актуални и провокативни теми... Този роман ни напомня преди всичко, че Егърс е писател, и то писател от най-висока проба... Изключително постижение във вече твърде внушителната кариера на Егърс - и извънредно необходимо четиво." San Francisco Chronicle "Егърс е с глава над всички когато става дума за писане на прочувствени, социално отговорни книги, съчетаващи репортаж и фикция. Макар "Холограма за краля" да е художествено произведение... то въстава срещу днешното ... |
|
Романът е изпълнена с хумор история за необходимостта от добронамеренОСТ, искренОСТ, близОСТ, и може би най-вече различнОСТ. Карпович създава едно почти утопично общество отворено към различията, толерантно и освободено от предразсъдъци. В К-ости авторът задава въпроси: кое може да сплоти съвременното семейство и как изглеждат истинските променящи се и умножени идентичности. Той изгражда един събирателен герой, разказва няколко истории едновременно, за да може да ги заплете още повече. "Това е едно от най-интересните повествования за семейството, които съм чел през последните десетина години в полската литература. ... |
|
Ерик-Еманюел Шмит, автор на романи и пиеси, собственик на театър и сам той актьор, има усмивка на Буда, излъчва хармония и естествена сила... Минават двайсет и пет години, преди да направи най-личното си признание. През 1989 година, в пустинята Сахара, където отива във връзка с един филм, философът се отклонява от групата и оставайки сам през нощта, преживява нещо изключително, открива вярата, приветствайки своето "второ раждане". "Нощта на огъня", чието заглавие е взето от Паскал, преживял подобно откровение, е разказ за този разтърсващ духовен епизод от живота му. "След тази нощ преживях ... |
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
"В "Грехът на Малтица" няма безчинстваши орди, няма дипломатически совалки, няма казашки разезди, няма дори кървища освен една отрязана глава накрая. И тъкмо по това личи голямото майсторство на писателката. Тя намира собствен ъгъл към известните на всички ни събития около Освобождението, успява да събере в безжалостен фокус духа на онова време и да му придаде човешки измерения, разбираеми далеч извън рамките на строгия исторически контекст. Защото нейната проза успява да превърне историческите понятия в морални категории. По моето скромно мнение "Грехът на Малтица" е най-добрия ни роман за ... |