Иванка Йорданова Гергова е ст.н.с. I ст., д.изк. в Института за изкуствознание при БАН. Завършила е специалност "Изкуствознание" в НХА "Николай Павлович" в София. Докторската ѝ дисертация е на тема "Иконостасът в българските земи през XVI-XVIII в." (1985). Темата на дисертацията ѝ за научна степен Доктор на науките е "Култовете на българските светци през Възраждането" (2005). Занимава се с проучване на българското и балканското изкуство, свързано с християнската църква от периода на османската власт (XV-XIX в.) - дърворезба, живопис, архитектура, графика, въпроси на ... |
|
|
За Руско-турската война и днес се носи опашатата лъжа за 200 000 загинали руснаци, макар че руската армия, минала Дунав, е била около 190 000 души. Все още трудно си пробива път истината, че в цялата война са загинали 22 391 войници и офицери! В същото време и днес се премълчава фактът, че във войната са загинали над 30 000 българи, както и пълният текст на Сан Стефанския мирен договор! Сигурно защото договорът гласи, че България ще бъде окупирана за приблизително две години от петдесетхилядна руска армия, че всички разходи за окупационните войски ще бъдат изцяло за сметка на окупираните територии, че на България се ... |
|
|
Предложеното изследване цели да представи преди всичко на младите специалисти в обобщен и достъпен вид картината на развитието в средновековната иконография на Големите църковни празници в източнохристиянските страни начело с Византия, като открои мястото и особеностите на паметниците по днешните български земи. ... |
|
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |
|
|
Съчинението на унгарския автор представлява цялостно и последователно изследване на редица основни извори с историческо, езиковедско и религиозно значение и разглежда основно живота и делото на просветителите - светите братя Кирил и Методий и техните последователи но и друг голям въпрос - християнизацията на българите. ... |
|
|
Асасините стават известни в Европа още в края на XII в. като "вероломни убийци", погубващи и мюсюлмани, и християни в Светите земи. С годините хронистите на кръстоносните походи добавят нови щрихи към портрета им - те са членове на някаква тайна секта, жертващи с радост живота си за своя Повелител. Трубадурите дори включват това прозвище в романсите си като синоним на "рицар, беззаветно предан на своята дама". Особено популярно става описанието на Марко Поло (който обаче никога не ги е срещал и просто преразказва битуващите тогава слухове и анекдоти). Едва през Просвещението европейските учени ... |
|
|
Николай Генчев (1931-2000) е български историк, член-кореспондент на БАН, професор, д-р на науките. Ректор на СУ (1989-1993). Носител на международната Хердерова награда (1989). Автор на десетки трудове в областта на новата и най-новата българска история. Значителен принос в развитието на българската историография за Възраждането имат такива известни български учени като В. Априлов, Т. Бурмов, Ст. Заимов, Д. Маринов, Д. Кънчов, Ив. Шишманов. Списъкът ще бъде непълен, ако не прибавим името на Николай Генчев. Макар да разполага със значителен научен потенциал, българската историография все още не е успяла да създаде ... |
|
|
След жестокото потушаване на Илинденско-Преображенското въстание в Македония и Одринско през 1903 г., опожаряването и разоряването на стотици български села и избиването на хиляди българи Великите сили налагат на Османската империя т.нар. Мюрцщегски реформи, които предвиждат въвеждане на подобрения в администрацията и упражняване на международен контрол, за да бъде облекчено положението на населението и да му се осигури защита от продължаващите репресии и насилия. Неуспехът на Мюрцщегските реформи подтиква Великобритания и Русия на срещата им в Равсел през 1908 г. към проект за нови реформи в Македония. Обявената скоро ... |
|
|
За Тракийските хроники думата “сензационно” е твърде слаба! Всеки считащ себе си за родолюбец би трябвало да има в дома си този сборник от исторически летописи, както “История Славяно-Българска”. Това е книга, явяваща се като завършек, корона на започнатото, както от Паисий Хилендарски, така също от Д-р Ганчо Ценов и други истински, некорумпирани радетели на българщината. В книгата са извадени на светло и в пълнота, чрез древните документи, тайни или изопачени факти от нашата история. Тя предоставя “цялостната Визия относно ролята и мястото на българския (тракийски) народ в световната история, като един "богоизбран& ... |
|
|
Том пети от поредицата "Вера Мутафчиева - избрани произведения" ... Сборникът е съставен от изследвания, посветени на проблемите на социално-икономическата история на Османската империя. Тези проблеми, като неделима част от историята на Балканите цели пет столетия, са от съществено значение и за развитието на българите от Средновековието към Новото време. Вера Мутафчиева е ученият, който отиде най-далеч и стигна най-дълбоко в ревизията на марксическите османски схващания още по време на комунистическия режим с конкретните анализи и изводите си в отделни частни изследвания, а след комунизма и в пряко масирано ... |
|
|
Един древен град, роден от срещата на две морета и разположен на два континента, днес е духовен мост между Изтока и Запада. Истанбул, носил различни имена през вековете, е бил столица на две могъщи империи, неразривно свързани с историята на българската държава още от създаването и до наши дни. Тук са получили образование много бележити българи, като се започне от светите братя Равноапостоли Кирил и Методий, цар Симеон учили в прочутата Магнаурска школа, Иларион Макариополски, Гаврил Кръстевич, д-р Иван Богоров, Георги С. Раковски, Сава Доброплодни - в Патриаршеската духовна академия в Куручешме, Григор Начович, Добри ... |
|
|
Книгата е резултат от дългогодишна клинична, теоретична и преподавателска работа на авторката в областта на говорната и езиковата патология. Систематизирани са моделите за интерпретация на специфичните нарушения във фонетиката на българския език и се уточнява взаимодействието на ненормативното говорно поведение с други области на функциониране - емоционално, поведенческо и социално. Представено е собствено епидемиологично проучване, което установява социалната значимост и разпространението на артикулационните нарушения, както и подпомага оптимизирането на оценката и характеристиката на атипичното артикулационно поведение ... |
