"В шумния автобус на съвременната българска литература, където на всяка спирка връхлитат самонадеяни тийнейджъри и слизат пообмисляли труженици на словото, където играят лакти и никой не става, за да отстъпи място на по-талантливия, има няколко писатели, които гледат с умни, добри и леко присмехулни очи на цялата тая дандания наоколо. Тяхната спирка е далече, те ще се нагледат на тая суматоха, ще се нагледат и на следващата. Те ще пътуват дълго. И единият от тях се казва Людмил Станев." Недялко Славов Людмил Станев е роден през 1959 година във Варна. Медик по образование. Сега живее по пътя между родния си ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
В основата на книгата е документалното наследство от Ангел Обретенов - син на Баба Тонка Обретенова, част от неговата кореспонденция и личния му дневник. Ангел Обретенов е участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа и прекарва десет години от живота си в затвора на крепостта Акия, където го заварва Освобождението. ... |
|
|
Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за ... |
|
|
"Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса. Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература." Светлозар Игов ... |
|
|
"Пред нас днес се изправя огромният, исполинският призрак на страха. Страхове винаги е имало в нашата история, малко или повече хората са били плашени, но никога преди Страхът не е бил превръщан в основно чувство на живота на всеки гражданин - от председателя на Държавния съвет до последния работник. Страхът е онова, което от пръв поглед се открива върху лицето на всеки български гражданин. Дори зад безогледността на някои граждани, облечени със специална привилегия на властта, човек открива изкривеното лице на страха. Страх, който действа от всички посоки. Страх от всичко и за всичко. И ако първата голяма промяна ... |
|
|
"Това е една история отпреди половин век, история за любов и свобода, която едва днес разчитаме в цялата ѝ дълбочина. Първата част на книгата е драматична хроника на 60 -те години на ХХ век, разкрита през "романа в писма" на хърватската класичка Весна Парун и българския актьор Вели Чаушев. Интимният сюжет от писмата им от 1963 - 1965 - до последното 30 години по-късно, е поставен в глобалния контекст на времето: "измамната свобода" на 1962 и последвалата през 1963 г. Студена война с тягостното ѝ отражение върху културните процеси и междудържавните отношения. Не е премълчан фактът, ... |
|
|
"С Гюлтен и момичетата сме на брега в Нарлъдере. Времето е кошмарно. Вали безспир, вълните бясно бият по брега. Небето и морето са се сдружили, искат всичко да пометат, да повлекат къщите заедно с хората в тях. По прозорците ту се появяват, ту изчезват лица на уплашени хора. Детството ми мина в Нарлъдере. Наред с щастието с тъжен привкус се появяват и изчезват мътни видения като стари мозайки, отвсякъде изхабени и изтрити от времето. Вятърът, пропит от мирис на влажна земя, малките сенчиц, скачащи изневиделица към лицето ти, щом доближиш плачещите върби, където са се скрили..." Из книгата Левент Мете е роден ... |
|
|
Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
Преработено и допълнено издание. ... Книгата на Петя Александрова включва 65 истории, свързани с културно-политическия живот в България през XIX и XX век. Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Иван Вазов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, Дора Габе, проф. Александър Балабанов, Соня Змеица... Включени са и пиперливи любовни истории, скандални подробности и опити за самоубийство, провокирани от болезнена ревност... Текстовете не само засягат интимния живот на видни личности, но и проследяват интересни факти от ... |
|
|
"Прецизно композираните текстове в "Неприятният татарин" прехвърлят мостове и към първата книга на автора, и към неговите книги "Няма такава книга". които още ги няма. Смехът, тъгата и страхът дават човешка топлина на тези мостове, минаващи над студената пустош и самота, както в преследването на изгубения смисъл, така и в отстояване на смисъла в играта на живот. За автора и неговия художник Кальо Карамфилов е важно веруюто, че когато играта обърне гръб на заиграването, а подиграването стане надиграване, се получава хубава книга - като "Неприятният татарин": неприятна за едни и ... |
|
|
2222 афоризми, сентенции и други. ... Вече тридесет години Тодор Бакърджиев се надява да оправи света с афоризмите си. Какво друго му остава на талантливия човек, освен да се надява? А светът си върви по своите криви пътеки. Такава е съдбата на сатирика. От човешките болки и грижи създава своите бисери. Разберете сатириците, те искат от вас да се усмихнете и да държите главите си изправени. ... |
