Материали, издирени от Ганчо Пеев и Коста Патрунчев. ... Ценността на труда се състои в осезателното присъствие на изследователския поглед и личния коментар на Ганчо Пеев към явленията: хорово дело, градска музика, музика в дома, църковна музика. Очертават се портрети на музикални дейци, композитори, изпълнители, проследява се дейността на културни дружества и читалища. Редица музикални събития се открояват в един завладяващ разказ за музикалното минало и мястото му в културните традиции на града. ... |
|
Истории от Япония от авторката на Моши моши, Япония. Уки уки, Япония е втората книга на Юлияна Антонова - Мурата след Моши моши, Япония, превърнала се в бестселър и спечелила сърцата на хиляди хора по света. Това е един емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина."Бледорозовите цветове на ефимерно разцъфналата вишна (японската сакура), ... |
|
Томаш Нороня изследва важни археологически находки в некропола под базиликата "Свети Петър". Португалският учен обаче трябва да прекъсне работата си, защото самият глава на Католическата църква иска да се срещне с него. Папата му споделя секретна информация: Ватиканът е бил ограбен. Той му възлага задачата да разбере кой е откраднал важни документи, уличаващи висши духовни лица в огромни финансови злоупотреби. С помощта на създадената от папата одиторска комисия Томаш бавно разплита мрежата от скандални измамнически схеми и парични машинации. За негово огромно учудване, те се простират извън границите на ... |
|
"Една от най-жилавите мантри на Прехода е, че ние, децата на Политбюро, ръководим държавата. (Моят баща е Станко Тодоров, дългогодишен член на най-висшето ръководство на Комунистическата партия). За някои - Миглена Кунева, Сергей Станишев, Борис Велчев, Евгени Танчев - това донякъде може и да е вярно. На мен обаче се падна само второстепенна роля на страничен наблюдател. Затова пък се опитах да я изиграя добре, като безпристрастен фотоапарат, който хладно, без гняв или възторзи, фиксира картините на пиесата, наречена, кой знае защо, "Преход". Както във всеки театър на абсурда, и тази пиеса се оказа без ... |
|
Том 13 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев. Включва публицистика от периодите 1939 - 1944 г. и 1953 - 1968 г. "Публицистиката на Талев трябва да бъде изучавана в журналистическите факултети като демонстрация на това как журналистическото слово на документа, на факта, на злободневното събитие се превръща в метафора, в символ, в есе или памфлет; как жанрът на вестникарското: антрефиле, информация, очерк, репортаж, пътепис, скица, подгрети от една трагична история се превръщат в своя художествен антипод; как човекът от злободневието в много от тях се превръща в художествен образ. Това е особено важно ... |
|
Том 12 от "Съчинения в 15 тома" на Димитър Талев. Включва произведенията "Сърби срещу сърби", "Връщане към действителността", "Поражение", "Пред прага на светлия ден на Македония". "Публицистиката на Димитър Талев от в. "Македония" е интересно свидетелство на това как т.нар. македонски въпрос все повече се отдалечава от първоначалния си смисъл на национален идеал за обединение и се превръща в чисто спекулативен политически проблем, върху който се изграждат политически комбинации и сделки, но и аргумент на българските правителства за измъкване на някакви ( ... |
|
Във вихъра на Иранската революция. ... Двата мащабни тома на историческия епос "Вихрушка" на модерния класик Джеймс Клавел обхващат събитията през революционния февруари 1979 г. в Техеран. Шахът е свален, властта се оспорва от различни фракции, които до една развяват знамето на радикалния ислям, а аятолах Хомейни се готви да се върне триумфално в родината си и да я промени из основи. Съветският съюз прокарва своите интереси, американските тайни служби им се противопоставят, могъщи племенни вождове се борят да запазят привилегиите си, армията се разпада, а фанатизирани младежи са готови да следват заповедите на ... |
|
"Писателят съсредоточава сюжетите на своите разкази в ежедневния бит на обикновените хора. Домът е тясна среда, но в нея се разиграват остри драми, разрешават се конфликти или просто протича живот. Като изключим чисто историческите разкази, Димитър Талев не пресъздава политически борби. В политиката действат други правила и закони, които опошляват бита, разрушават целостта на личността и опорочават добрите ѝ намерения. Затова пък чувствата са силни, чисти, неудържими. Героите на Димитър Талев са силни хора, а не егоцентрици; те са отворени за общуване и споделяне, защото или чувстват, или са с ясно съзнание ... |
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 15 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Точно 200 години след написването на Паисиевата история, през 1962 година, Димитър Талев издава романа си "Хилендарският монах". Преди и след това са написани четирилогията, започваща с "Железният светилник", романът-летопис "Самуил, цар български", редица романи, повести, много разкази, също безброй пламенни статии. Големият писател Емилиян Станев го нарече "Последният възрожденец". Здравко Дафинов, литературен историк и критик, издаде книгата "Последният ... |
|
Книгата е част от поредицата "Бежанци" на издателство "Захарий Стоянов". ... В този том читателят ще се запознае с факти и документи за един по-слабо познат период от бежанската орис на българите - бежанството и преселението от Беломорието и Егейска Македония в периода, когато в Европа и в света бушуват пожарите на Втората световна война. След възвръщане на Беломорието през 1941 г. към него се устремяват прогонените някога пак от там бежанци, последват ги и прокудени по-рано българи от Източна Тракия, Мала Азия и Македония... Само три години след това следват нови изпитания, принудително изследване и ... |
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
Николай Рьорих (1874 - 1947) е руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от ... |