"Тихото слънце" е роман експеримент. Роман за един глас, който оцелява след физическата смърт и разказва историята на човека, който преживява всички забрани през тялото си. И така: смъртната присъда е подписана. Протоколът: предаден. От този момент нататък властите вършат всичко онова, което трябва да бъде свършено след подобно събитие: печатат некролози, утешават съпругата ми, събират колегите ми и ги убеждават да дойдат на погребението, организират транспорт до гробището и почерпка в ресторант. Изобщо, властта има сериозно отношение към тези неща. Сега единствено ми остава да чакам." Петър Денчев ... |
|
"...първият литературен шедьовър на XXI век!"Гардиън ... В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20 век - фашизма, Студената война, 11-ти септември... Към всичко това се добавят смразяващи кръвта разкази за ужасите на Испанската гражданска война и Втората световна война,психологически отклонения, посветени на любовта и нейната загуба, изящни писателски бележки върху ... |
|
Завръщането на един голям майстор продължава. Изданието включва книгите "Скици из Лондон", "Иманяри" и "Откровения". ... |
|
История, легенди, научна фантастика, шпионаж и невероятни археологически разкрития свързват красивата Дестина със задкулисните битки за Нови Рим. Константин Велики създава Константинопол като подарък за християните. Векове наред обаче го владеят мюсюлмани. Има ли нещо общо между съдбата и управлението на Константин Велики и Сюлейман Великолепни? Как днес могат да се открият техни наследници? Дали пък потомък на Киевския княз Владимир няма да се окаже единственият и неоспорим кандидат за патриарх на Нови Рим? Кой ще е следващият негов владетел? Въпросите са много, отговорите трудни, а сблъсъкът на интереси – смъртоносен. ... |
|
"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът?...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
Хавиер Мариас е една от безспорните звезди на съвременната испаноезична литература. Познат е на българската публика с романите си „Всички души" и „Сърце тъй бяло". Трилогията „Лицето ти утре" се смята от критиката и от самия писател за най-значимото му произведение. Романът печели наградата за проза Саламбо през 2003. В „Лицето ти утре" Мариас ни въвежда в мрачния свят на шпионажа и политическия хайлайф. На микрониво трилогията проследява живота на интелектуалеца Жак Деса, вербуван за свръхсекретна група, част от британското разузнаване. На макрониво това е роман за идеологическите парадокси на 20. ... |
|
Това издание е несистематидиран подбор на предпочитаните стихове от роднините на Александър Вутимски. Книжката представлява жест - жест на поклон, на уважение и обич. ... |
|
Творбата на Антоан дьо Сент-Екзюпери Цитадела има формата на роман, но събитийността в него е само канава, върху която са изложени всички негови възгледи за човешкото битие, житейски, етически и естетически. В него говори синът на голям владетел, научен и приел наученото и наследеното от баща си. Мястото на действието е африканската пустиня, където авторът е прекарал много време, наблюдавайки живота там. Целият текст звучи библейски, но за разлика от Библията е изпълнен с всякакви битови подробности и реплики, които приобщават читателя към живота във всекидневието. Може да бъде приет като съчетание между роман и ... |
|
"Завладяването на Америка", публикувана във Франция през 1982 г. и преведена на петнадесет езика, бележи поврат в научната ориентация на Тодоров. Занапред той ще изследва отношенията между различните културни общности с критерии, формулирани в традицията на хуманизма и обвързващи общочовешкото с локалното, универсализма с плурализма. Хармонията между тях е предпоставка за диалога и съжителството на културите. В откриването и завладяването на Америка Цветан Тодоров вижда началото на продължителен процес на признаването на другия. Неговите фази – опознаване, общуване, асимилация, експлоатиране, еманципиране, ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... Шедьоврите на световната литература са стълбовете, които поддържат огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са поставени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Хайнрих Бьол (1917 - 1985) получава Нобеловата награда за литература през 1972 г., като предишната година е издал „Групов портрет с дама". Бьол е най-успешният и най-популярен писател в ... |
|
Носител на "Пулицър" за 2003 г. ... "Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г. В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от ... |
|
Поредица "Шедьовър" представя на българския читател безсмъртни образци на световната литература. ... През 1974 г., когато написва романа си "Изгубената чест на Катарина Блум", немският писател Хайнрих Бьол (1917 - 1985) е вече носител на Нобеловата награда за литература, но това не му пречи да провокира отново читателя си. Писателят заявява: "С известно пренебрежение често ме наричат писател на малките хора: неловко, но ще призная, че винаги възприемам тази квалификация като ласкателство. Ние, авторите сме вродени вмешатели... Звучи идеалистично, но не е. Вмешателството е единствената възможност ... |