Сборник с изследвания в чест на 75-годишнината на доц. д-р Огняна Маждракова-Чавдарова. ... Изследванията в чест на доц. Огняна Маждракова-Чавдарова са оформени като сборник, посветен на многоликата тема за прехода на българите през ХІХ и началото на ХХ в. от традиционното средновековно общество към модерния свят. С богатството от повдигнати въпроси и разработени проблеми сборникът отразява съвременното ниво на историческата ни наука по въпросите на Българското национално възраждане. В него участват както утвърдени специалисти от водещите научни звена и регионалните исторически музеи в страната, така и млади ... |
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
Сто и десет годишнината от Балканската война е повод да се върнем във времето, когато светът е учуден от дързостта на българите да се изправят срещу една империя, разпростряла се на три континента. Само за три седмици те се озовават на 40 km пред Златния рог в името на събирането им "под обща държавна стряха". "Разплатата с вековния враг" е толкова изненадваща, че дори специалистите по Ориента не могат да схванат духовната сила на освободителната мисия спрямо "поробените братя отвъд Странджа, Родопите и Рила". Тя вдъхва вяра в собствените сили със страховитото "Напред! На нож!" и ... |
|
Тома Николов Христов (1863–1946) е свещеник в Македония. Деец на ВМРО. През Първата световна война е свещеник в 5-и полк към 11-а пехотна македонска дивизия. След края на Междусъюзническата война се оказва нежелан в Македония и е принуден да замине за България."Кардиограми" е продължение на неговите спомени от правнучката му Славея Балдева. Тъй като спомените му секват в навечерието на новата война, тя се опитва "да опише нещата от негова гледна точка: "да вляза в кожата му и да видя света от това време с неговите очи". ... |
|
В това издание са събрани спомените на революционерите Филип Щърбанов, Найден Дринов, Пейо Дринов, Иван Соколов и Ангел Телийски. Те са написани в различно време и носят отделни названия, но по своята същност това са спомени, дело на възрожденски българи, непосредствени участници в различни исторически събития по време на Априлското въстание от 1876 г. Те рисуват по интересен начин живота на дейците в предосвобожденската епоха и началните им стъпки в революционно-освободителното движение до и по времето на Васил Левски и най-важното събитие – въстанието през 1876 г., неговата подготовка, провеждане, разгром и последвалите ... |
|
Монографията изследва дейността на Коминтерна за завоюването на позиции сред селяните и техните политически организации с цел спечелването им за каузата на "световната революция". Разгледан е най-активният период от дейността на Коминтерна в тази област: 1923-1931 г., когато действа създаденият от него Селски интернационал (Крестинтерн), с помощта на който Коминтернът се надява да проникне в селското движение. Анализирана е концепцията на Коминтерна за политиката на комунистическите партии към селските партии и организации. На базата на богат документален материал конкретно се разкрива прилагането Ј към селските ... |
|
Априлското въстание през 1876 г. е органически свързано с цялостния възрожденски процес като кулминационна изява на българската национална революция. То увенчава финалната развръзка на националните освободителни стремления чрез радикални действия. Неговата подготовка започва още в зората на възрожденската епоха, за да премине през драматичните изпитания на множество заговори и регионални бунтове, с които националната революция натрупва боен и политически опит, усъвършенства организационните си форми и тактически похвати, избистря своите идейни позиции, изпробва рефлексите на противника за противодействие и създава ... |
|
Второ допълнено издание ... След Освобождението през 1878 г. България изпитва остра нужда от специалисти в различни области. За да помогнат за изграждането на държавната сграда на възвърналата се към нов живот българска държава, във времето на бурното развитие на чешката индустрия през ХІХ век, когато възможностите за реализация в Чехия никак не са малки, в България пристигат много чехи, мотивирани от искрено съчувствие към съдбата на славянските братя. Възпроизвеждането на епизоди от живота на Рудолф Турн-Таксис и Антон Бернкопф от гледна точка на българското обществено развитие и в контекста на общото чешко присъствие в ... |
|
Историята на Източния въпрос, на съдържащите се в него сложни противоречия между Великите сили, на националноосвободителните движения, свързани с разпадането и наследството на Османската империя между края на XVIII в. и Първата световна война съставляват част от нашата народна история. В историографията ни няма по-пълно изследване и описание на този период от нашата история. Този труд се основава върху голям брой най-важни документи и реални исторически факти, характеризиращи онова време. Има основание да се твърди, че той е действителният и точен прочит на особено важна и близка до нашето време, предшестваща част от ... |
|
Монографията представя развитието на българо-унгарските научни взаимоотношения в различни области на хуманитаристиката (историческата наука, археологията, етнографията и езикознанието), а също така и в биологическата наука (ботаниката и зоологията) през XIX в. до средата на XX в. Въз основа на предимно неизползвани досега извори е проследено творческото взаимодействие между български и унгарски учени - пътищата, формите и аспектите на тяхното общуване и неговите реални приноси за българознанието, респ. Унгарознанието, като част от общоевропейската наука. Пенка Пейковска, доктор по история (1995), научен сътрудник в ... |
|
Сборникът е съставен изцяло от архивни материали. Те са подбрани с оглед на компактната етноложка информация за традиционната култура на българите от Тракия, Добруджа и Западните покрайнини, изпитали по силата на жестоките исторически превратности трудностите на миграцията и бежанския живот. Покрай официалните документи от служебно ангажирани лица в сборника натежават описанията на непосредствени участници в миграционните процеси или на техни наследници. Те именно не само пазят спомена за семейна и родова история, но предават много точно културните характеристики и етническите традиции на предците си. Показана е ... |
|
Публикуваният ръкопис е свързан с историята на най-значимото дело на Димитър и Константин Миладинови – техния сборник „Български народни песни“. Ръкописът е запазен в архива на руския славист Измаил Срезневски. За Петербургското Археологическо дружество, чийто член е Срезневски, Константин Миладинов е съставил в края на 1858 г. записано на кирилица представително сборниче. Желанието му е било да покаже многообразието на целия сборник, но акцентът е сложен върху юнашките песни (514 от 830 стиха). От голям интерес са бележките на Константин Миладинов към песните. Те са 215 и съдържат: превод на руски на редица думи ... |