"Пет реда вятър" е името на новата ми книга, в която словесният пейзаж копира природата. Танка е "кратка", петстишна традиционна твърда форма на поезията. Отпада метриката и не е задължителна, както прочее вече и при хайку. Но въпреки това мисля, не бива да е "обрасла с думи", образно казано. Мога ли да нарека Танка "миг избягал от хайку" за да доизкажа още? В този ред на мисли последните два реда обобщаващи ли си или са поанта? Тук подхождат ли сезонните думи? Мисля на глас. Питам се, питам ви. И в същия момент опипвам тъканта на сътворението на Танка. Това е изящна поезия, нали?& ... |
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
Може ли да се предскаже миналото и да си спомним бъдещето? Защо светът е все още толкова неподреден като в детска игра? И защо Бог не е това, за което го мислим? Отговорите може да са скрити в тези 13 великолепни разказа, в които децата разказват съпреживения свят на възрастните. Разкази от деца за възрастни. 13 наситени с драматизъм истории, белязани от неповторимия стил, роден от детското въображение, характерен за прозата на Красимир Димовски. Това са разкази за любовта и омразата, за страстта към летене и страстта към унищожение, за женската красота като еротика, провокация и вдъхновение, за смъртта и безсмъртието. 12 ... |
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Новата политическа поезия иска да споделя неща, които повечето хора обикновено премълчават, защото не могат или не желаят да кажат. Мнозина живеят в страх и срам от думите за собствения си живот насред политическото. Новата политическа поезия се стреми да говори пряко на гражданина, но не за да го съди и назидава, не да го зове за действия или да го мобилизира за съмнителни подвизи, не за да казва истината, а за да вдигне екзистенциалния залог на политическото, да представи политиката като зависима от избора на човека, който съществува в късите напрежения между интимното същество и общественото животно. Книгата съдържа ... |
|
Съставител: Иван Теофилов. ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
Половин век под земята е увлекателен разказ за пътя на автора от пещерняк любител до професионалист със съществен принос към българската спелеология. Тези страници са изпълнени с паметни открития, опасни прониквания и неуморни изследвания на впечатляващи пещери по цялото земно кълбо. Историята вплита в себе си разкази за емблематични събития като експеримента за престой под земята в продължение на 62 дни и спускането в световноизвестните пещерни кладенци Епос и Проватина в Гърция. Изпълнени с емоции са разказите за проучването на редица пещерни райони и пещери в България, Албания, Гърция, Виетнам, Иран, Куба, Китай, ... |
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
"Научих, че това, което искаме, рядко е това, от което се нуждаем. А онова, от което се нуждаем, почти никога не е онова, което искаме." Това е приказка за котарак, практикуващ дзен, който чува за самотен вековен бор в далечна кленова гора, сред чиито клони може да се открие безкрайна мъдрост. Така започва едно откривателско пътуване. По пътя си котаракът среща различни животни: тревожна маймуна и уморена от живота костенурка; тигър, борещ се с гнева, объркано вълче и алчен гарван. Всеки има истории за разказване и уроци за споделяне. Но след изненадваща среща с игриво коте котаракът поставя под въпрос всичко, ... |