Сборникът съдържа великолепни разкази от руските писатели класици Александър Пушкин, Иван Тургенев, Антон Чехов, Александър Куприн, Иван Бунин, Леонид Андреев, Михаил Булгаков, Андрей Платонов. Всеки от тях е самобитен, но ги обединява мащабът на творческото им наследство. Книгата ни учи на любов към човека и към всичко, което го заобикаля: природата, животните, родината; учи ни на съчувствие и отзивчивост, учи ни да не оставаме равнодушни към чуждото страдание. Тя е добра и светла като цялото творчество на великите писатели и ни потапя изцяло в атмосферата на безсмъртните им творби, признати за най-добри образци ... |
|
|
Сюжетите и героите на по-голямата част от белетристичните и драматургическите творби на Кирил Топалов отразяват живота на столичани, поради което той е определян от литературната критика като един от най-добрите софийски градски писатели. Тази традиция продължава и в Софийски истории. Тя се вглежда в драмите на три поколения софиянци - от дядовците (македонски и тракийски бежанци с техните идеали, с трудното им и нерадостно битие в драмата на четири войни, три от които една след друга), през синовете (в драматичното време след политическата промяна през 1944 г.), до внуците и правнуците в периода на следващата ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
Анастасия Стоева - критик, поет, илюстратор и аниматор, изучавала анимационно кино в Нов български университет. Публикува разкази, статии, сценарии и стихове в различни периодични издания, сред които шотландското списание за литература и превод Interpret, Cineuropa, Zippy Frames, Литературен вестник L'Europeo, Портал Култура и други. Пише редовно за културното издание Програмата, където работи като отговорен редактор до 2023 година, и списания Go Guide. Работи по редица късометражни анимационни филми, като през 2020 сърежисира и анимира българския сегмент от проекта на ASIFA Spiritus Mundi: Animating the World." ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Евтим Евтимов (1933 - 2016) беше и си остава големият поет на България. Голям го направи не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от обичта на поколения българи, които и днес се обясняват в любов с неговите стихове. Подобно на баща му, който откраднал майка му от родителите ѝ, и на Евтим, както разказваше самият той, било съдено да открадне големите си любови - но не от родния им дом, а от съпрузите им. Когато през 1964 г. среща поетесата Петя Йорданова, и двамата имат семейства, но любовта им е толкова силна, че ги кара да загърбят предразсъдъците на времето си. Тази непозволена и скандална любов, ... |
|
|
"Научих, че това, което искаме, рядко е това, от което се нуждаем. А онова, от което се нуждаем, почти никога не е онова, което искаме." Това е приказка за котарак, практикуващ дзен, който чува за самотен вековен бор в далечна кленова гора, сред чиито клони може да се открие безкрайна мъдрост. Така започва едно откривателско пътуване. По пътя си котаракът среща различни животни: тревожна маймуна и уморена от живота костенурка; тигър, борещ се с гнева, объркано вълче и алчен гарван. Всеки има истории за разказване и уроци за споделяне. Но след изненадваща среща с игриво коте котаракът поставя под въпрос всичко, ... |
|
|
Утро Дъждовни ветрове от север веят и плъзва по дърветата слана. Разплакани прозорците люлеят в стъклата си студената луна. Броя беззвучно облаците тъмни, измислям им различни имена и взирам се във склоновете стръмни на въздуха - висок като стена. Защо нощта започна да открадва от светлия ми млад и хубав ден? Защо луната, тежка като брадва, се мъчи да отчупи нещо в мен? Но утрото отново се прокрадва във нощната мътилка с бавен ход, то идва, идва, за да ме зарадва със светлото на своя къс живот! Петя Дубарова Комплектът съдържа: Том 1 - Поезия Том 2 - Проза Том 1 - Поезия е 224 страници и съдържа ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Михаил Булгаков обичал да разказва историята за млад и амбициозен мъж, който мечтаел да се образова и непрекъснато тровел живота на един библиотекар, досаждайки му с въпроса: Какво ще му препоръча да чете? За да се отърве от досадника, библиотекарят му казал, че информация за всичко, което го интересува, ще открие в речника на Брокхаус и Ефрон, който наброявал 82 основни и 4 допълнителни тома. Упоритият мъж започнал да чете от препоръчаните му томове, но още на втория том много се уморил. Започнал да се храни лошо, станал разсеян, а когато стигнал до петия том започнали да му се случват странни неща: "И така, ... |
|
|
"Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка... Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава - за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е - и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава... Само за Поетите. И за читателите на Златозар ... |
