Към края на своя не само дълъг, но и невероятно наситен с важни събития, любопитни случки и най-драматични обрати живот, Димитър Маринов пише като венец на богатото си творчество и своята автобиография. В нея той напълно разгръща недоизявения си до този момент талант на художник на словото, с умело подбраните "митарства" (приключения и изпитания), живия диалог, сюжетните обрати и великолепно обрисуваните герои и негодници тя е по-увлекателна и се чете с по-голям интерес и от хубав роман. Благодарение на добрата си памет и със силата на яркия личен спомен авторът пресъздава по неповторим начин автентичната ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "Декамерон" е сборник от 100 новели, разказани в продължение на 10 дни от 10 младежи - 7 момичета и 3 момчета, създаден от Джовани Бокачо през XIV век и считан за шедьовър на литературата. Бокачо използва литературния похват "разказ в разказа", като цели да изобличи множество негативни социални явления, сред които лицемерието на римокатолическите духовници. Чрез серия от анекдоти, легенди и действителни случки от живота във Флоренция, Бокачо обрисува духовния климат на Италия от епохата късното Средновековие ... |
|
|
Световна класика. ... Чарлс Дикенс без Лондон просто не би бил Чарлс Дикенс. Градът подсигурява на писателя постоянен извор на материал, бликащ от виталност, живот, пороци, хора от всякакъв тип и най-вече сюжети. Лондон е неговата муза, той му предоставя реалната среда, в която Дикенс развива своите измислени приключения, но освен това го и вдъхновява и предизвиква като автор. Огромната метрополия му дава възможност едновременно за сюжети и авантюри, въздейства му и го блазни, но заедно с това конфронтира идеалистичния му светоглед с несекващите престъпления, нищета и мизерия – Лондон кара Дикенс да порасне. Чарлс ... |
|
|
Шокиращите мемоари на австриеца Йозеф Алерберг със силата на автентичността и драматизма си разкриват по изключителен начин ужаса и безсмислието на войната. В нецензурирани спомени бившият снайперист на райха потресаващо откровено споделя ежедневната си битка със смъртта и глада, често и със студа и жаждата, присъщи за всяка война, но особено ужасни на Източния фронт. Разсъждавайки примитивно, но вярно, че шансът да остане жив е правопропорционален на броя на простреляните противници, Алерберг безпощадно ликвидира стотици съветски офицери и войници. При това не незнайни, а хора със съвсем конкретни лица, които е ... |
|
|
Романът на Здравка Евтимова Една и съща река разкрива историите на три сестри - Люба, Сара и Пирина, които живеят в неголемия български град Радомир. Пирина пее - в песните ѝ няма мелодия, нито думи, но те лекуват тъгата; Сара често сменя партньорите си; един от тях издига църква за нея и когато самотните се молят там, скоро срещат любим човек. Люба чете толкова много, че отсъства от ежедневието и живота и това я прави привлекателна по някакъв нелогичен, но убедителен начин. Никога не влизаме в една и съща река. В книгата на Здравка Евтимова реката тече не както е решила вселената, а накъдето я водят песните на ... |
|
|
"Обичам книги като новата на Бойка Асиова "Лудовица". Уж е само сборник с разкази, но е много повече - книга за всичко, от онези, рядко срещаните, които не се интересуват от жанровете и са белег на зенита на писателския талант. Тези разкази са като угнили круши - когато крушата е най-сладка. Като изделието на медникар са - дълъг труд с леко търпеливо почукване на длетото. Вътре има хора от различни времена, които са толкова пълнокръвни, че можеш да ги пипнеш. И такъв хубав език, че изведнъж разбираш - гласът на Бойка Асиова не е само нейният авторски глас, а идва от много дълбоко. Или, ако цитираме от ... |
|
|
"Безпокои ме светлината. И мракът ме безпокои." Да се чете наум и на глас, шепнешком и с гороломен патос. "И пак се чува как земята зрее...". Да се чете в морен полумрак, в светлините на рампата, под пръските на борда, под одеяло с фенерче, на одеяло сред поляна, на опашка за нещо скучно, иззад рамо в метрото, в предлюбовна нега или следлюбовна меланхолия, в книжарница, в сладкарница, през входове и сводове, в кънтящи коридори. "Само се пусни от всичко. Отпусни се. Остави имената за наричане, името си забрави...". Да се чете на болен, на заспиващ, на внезапно събуден, на весела или тъжна ... |
|
|
НИН-ова награда за 2015 г. ... Драган Великич е роден в Белград през 1953 г. Дипломира се по обща литература с теория на литературата в Белградския университет. От 1994 до 1999 г. е редактор на издателската дейност в известното белградско "Радио В 92". Публикува в изданията "НИН", "Време", "Данас", "репортер" и "Статус". От юни 2005 г. до ноември 2009 г. е посланик на Република Сърбия в Австрия. Понастоящем живее и твори в Белград. Автор е на десетина романа, от които "Руският консул" е награден с НИН-ова награда за най-добър в Сърбия през 2007 г. и ... |
|
|
Историята е жестока. Тъмна. Тук-там накъсана със светли слънчеви зайчета. Малцина са в това поднебие, които я помнят. Но едва ли точно тях ще срещнете. И дали ще искат да ви я разкажат? Най-вероятно ще повдигнат рамене, ще ви погледнат недоумяващо и ще продължат пътя си. Тя, тази история, се е разположила в трите отрязъка на времето - в миналото, в настоящето и в бъдещето. Части от нея безвъзвратно са отминали. Други стъпка в стъпка ни настигат, докосват ни по рамото, карат ни да се обърнем. Поглеждаме ги в очите и потръпваме. Следващите нетърпеливо ни дърпат напред, където тепърва ще се случат. На мнозина ще им се ... |
|
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
|
"Легенда за Пендрагон" е готическо-хумористичен философски трилър с елементи на детективски роман, пародия и литературоведско изследване. Действието му се развива в Англия и Уелс, където граф Гуинед кани магистъра по английска литература Янош Батки да изучава наследството на розенкройцерите, съхраняващо се в неговата библиотека, в резултат на което ученият се оказва въвлечен в криминална история. Романът заимства елементи на свръхестественото от Г. К. Честъртън и Дж. К. Поуис, своеобразната атмосфера на Дж. Колиър и Д. Гарнет, структурата и интелектуалността от книгите на Олдъс Хъксли и Вирджиния Улф. В ... |
|
|
"Как спрях да крада" е сборник с разкази от "Мария Донева". В сборника има фантазии, мечти, сънища и смешки. Чувства, преоблечени като птици и животни. Предмети, които преживяват приключения. Жаба, която копнее за съвършената красота. Костенурка, която страда, че е напълняла, и затова не иска да идва пролет. Бездомен домашен дух. Бабичка с колт. Скелетът на Хемингуей. Бухал, който търси да купи крем против слънчево изгаряне. Това е част от моята колекция от носталгии и очарования. Писането на тази книга беше като детска игра и най-голямата ми надежда е четенето ѝ също да се усеща така. " ... |
