Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
УмираШТият Гьоте - не, в заглавието на сборника разкази, който държите в ръка, няма правописна грешка. Това е преднамерена езикова игра. Ще разберете, когато четете първия, едноименен разказ. Събраните тук истории са само четири, но в тях читателят, който обича неподражаемия стил на Томас Бернхард, ще бъде зарадван да намери много от любимото: разказите са хем комични, хем мрачни; хем стоплящи като прегръдка, хем злостни като ритник. В едната история умираШТият Гьоте копнее да му доведат от Кеймбридж философа Витгенщайн, реално живял много по-късно от него. В другата млад мъж се затваря в кула да чете и се питаме кой ... |
|
Последната учебна година на Пърси Джаксън е преминала учудващо спокойно. Нито едно чудовище не си е показало носа в новата гимназия, която посещава. Но когато нищо и никаква игра на народна топка се превръща в меле с грозни човекоядни гиганти, нещата стават... хм, грозни. Изневиделица се появява и Анабет, която носи още лоши новини - вълшебните прегради, които пазят лагера на нечистокръвните са отровени от непознат враг и, освен ако не се намери веднага лек, единственото сигурно убежище за децата на боговете е на път да бъде разрушено. Пърси и приятелите му трябва да предприемат много опасно пътуване през Морето на ... |
|
Някои може би ще решат, че тази книга заслужава аутодафе. Други вероятно биха поискали да направят същото с нея, но заедно с автора. Това би означавало само едно - че стрелите на неговия присмех са попаднали право в целта. А тя, целта, се състои от всички онези, определящи себе си като политическа класа, изплувала след десетоноемврийския преврат. "Няма нищо по-убийсвено от смеха и от близнака му, присмеха, известен още под името сатира - пише авторът Георги Куфов. - Деспотите от всички времена са бягали от смеха като от чума." Никой не е пощаден от оръдейните залпове на неговите памфлети - депутати, министри, ... |
|
Лейла и Самира са сестри в тийнейджърска възраст, които живеят в Хелзинки, столицата на Финландия. Майка им е финландска шведка, която понастоящем изповядва исляма с преувеличен фанатизъм, тъй като баща им произхожда от Северна Африка. Майката носи хиджаб и се обгражда с тясна и сплотена група от други ислямизирани финландки, които се надпреварват да доказват своето благочестие, нерядко предизвиквайки смях. Възпитава дъщерите си в духа на традиционните ислямски ценности с очакването да бъдат омъжени за подходящи мюсюлмани. Същевременно обществото като цяло не е особено добре настроено спрямо момичетата. Расизъм, сексизъм ... |
|
Книгата е продължение на "Придворната дама" и е част от поредицата "Придворната дама". Превод от датски - Мария Змийчарова. ... Испания, 1569 година. Близо век след окончателната победа на християните над маврите, под управлението на крал Филип II привидно цари спокойствие и стабилност. В действителност страната е взривоопасно буре барут от борби за власт и жестоки санкции срещу всеки, който дори само породи съмнения за симпатии към мюсюлмани и евреи. Инквизицията действа с твърда ръка, екзекуторите и отровителите не остават без работа, еретиците изгарят на клада, а рискът от въоръжен ответ от страна ... |
|
Три часа интервю с журналистката Магдалена Асенова. Второ допълнено издание. ... "Големият интерес у читателите предизвика това второ допълнено издание. Тази идея беше настойчиво внушавана и от получаваните писма, от пуснатите в електронната мрежа имейли, от разговорите с колеги, близки и приятели. Всички бяха категорични: Името на Петър Димков, този голям българин и природолечител, този неуморен радетел за истина, справедливост, историческа правда и човешко достойнство не бива да тъне в забвение! Посланията, които ни завеща са толкова насъщни днес. Особено днес - за да държим будна нашата съвест и отговорност пред ... |
|
Ема е на двайсет, а Йоханес в средата на четиридесетте. Всяка първа сряда от месеца двамата се срещат в хотел за еротични изживявания срещу заплащане включително през ваканциите и празниците. Има ясно споразумение между женения мениджър и младата студентка. Те не си задават никакви въпроси, не разказват нищо за себе си, не бива да изпитват чувства един към друг. В един момент обаче всеки пожелава да научи нещо повече за другия и тихо между тях се прокрадва симпатия. Дали ежемесечните срещи могат да продължат така? Или започва вечната игра между любов и желание, разказана свежо, модерно, но и затрогващо. Щефан Фьогел е ... |
|
В столицата на Ирландия, Дъблин на XXI век, сто години след паметния 16 юни 1904 година на Джеймс Джойс, не Леополд Блум, а Джина Мойнихън, един прототип на Моли или на Нора, или на Пенелопа, разкрива тайната на своята изневяра, на извънбрачната си връзка, на прелюбодеянието си - а всъщност може би на голямата си любов, и се учи да живее своя нов живот. Тя е от поколението, което бе изпълнено с оптимизъм през луксозните години на "Келтския тигър", тя е компютърен специалист - в миналото ѝ са тъжните и мрачни трудни мигове на едно обикновено ирландско момиче, от тези, които познаваме от романите на Една О ... |
|
След като един "повод за небе" (1993) "на 22" (2004), скрит в "апокриф за дъжд" (2004), прораства в "небе на 33" (2007), Азиз започва "околосветска обиколка на липсата" (2016), но междувременно установява, че земята е плоска и решава да я доведе до край поне на думи, които години наред, още преди да са видели бял свят, затиска между кориците на тази книга. Смазани под тежестта им, те я преброждат от кора до кора и като не откриват никакъв изход, се групират в стихотворения и започват да дебнат от страниците ѝ за читателски ръце и очи, по които да се изкатерят навън. ... |
|
Според класация на норвежкия вестник Dagbladet "Бяло като сняг" е обявена за третия най-добър криминален роман на всички времена. ... Вилхелм Тюгесен се събужда с тежък махмурлук в апартамента си в центъра на Осло и установява, че не е лесно да си спомни какво се е случило предишната вечер. Той току-що е излязъл от затвора и работи като копирайтър в рекламна агенция. В банята открива трупа на наркотрафикант със забито в окото токче на дамска обувка. Сега задачата на Тюгесен е да свали от себе си подозренията за убийство и това може да стане само чрез намирането на истинския извършител. "Бяло като сняг" ... |
|
"Мила мамо, Тук се забавлявам много. Играем футбол всеки ден. Леглата нямат пружини...". Така започва първото писмо, което деветгодишният Роалд Дал пише на майка си Софи Магдален под зоркия поглед на директора на пансиона. През годините той продължава всяка седмица да ѝ разказва приключенията, тревогите и възгледите си, радостите на детството, възторга от пилотирането на боен самолет, вълнуващите срещи с политици от висок ранг и филмови знаменитости, докато работи като дипломат и шпионин във Вашингтон. И, тайно от него, любящата майка пази ревниво писмата му... Издадени по случай 100-годишнината от ... |