Съставител: Георги Петров Василев. ... "Настоящата книга е едно своеобразно пътуване назад във времето. Съставена по спомените на Манол Манолов, тя съдържа редица истории, разкази, както и неизвестни и непубликувани досега документи, свързани с нелекия и борбен път на няколко поколения българи. Това са свидетелства за несломимата сила на българския дух, за доблестните офицери от бреговата артилерия на Варна. За моряците от нашите торпедоносци, тръгнали на почти сигурна смърт срещу турския флот, за батареята на капитан Георги Радков, приела бой със своето единствено оръдие срещу цяла руска ескада. За победния ход на ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Биографичен илюстрован справочник. Този труд е написан да удовлетвори не само обикновения читател, но и онези, които проявяват интерес към освободителната борба в Македония и Одринско през един дълъг почти половин вековен период от време. Авторът няма намерение да слага край на споровете около дейците в Македония и Одринско, които се водят в България и в чуждата историография. През това време в Македония се извършват много сложни и важни процеси. Включени са революционни дейци от различни организации, партии и фракции - централисти, върховисти, федералисти, десница, левица и други. Всички ... |
|
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
|
"Би ми се искало това, което се случи с мен, да не се случва с никой мой съгражданин независимо от неговите вярвания и пристрастия. Ако с общите усилия на трезвите и добронамерени хора в България постигнем нормите на действителната демокрация, на търпимост и готовност за диалог и компромис между противоречиви мнения и интереси, ще съм сигурен, че превишените от мен и близките ми тревоги и неприятности, колкото и абсурдна да беше цялата тази развигорска история, не са били безсмислени и безценни."Андрей Луканов ... |
|
|
Силни и откровени мемоари на бившия директор на ЦРУ Джон Бренан, обхващащи над трийсетгодишната му кариера на държавна служба. "Непоколебимо" предоставя интересна информация за често потайния свят на националната сигурност, професията на разузнавача и хаотичната политическа обстановка във Вашингтон. Нещо повече, това е портрет на човек, стремящ се към почтеност - за себе си, за ЦРУ и за страната си. Джон О. Бренан е един от най-доверените съветници на президента по въпросите на националната сигурност през всичките осем години на администрацията на Обама, първо като президентски помощник по вътрешната сигурност ... |
|
|
Предупреждение Ще дойдат дни - и ти ще спреш да знаеш, сърцето - да подсказва; и дори на глас неспирно да си го повтаряш, ти ще забравиш, ще забравиш ти. Сърцето млъкне ли - какво се случва нехае паметта. Пък ти плачи, затуй ли бърза всичко да научиш - за да забравиш, да забравиш ти. На себе си сърди се, клета душо! Очаквах го, откакто те видях тъй променена. Нещо ми подшушна: тя ще забрави, ще забрави тя. 1897, Робърт Фрост ... |
|
|
След трилогията на писателя Ели Визел, включваща мемоарната книга "Нощта" и романите "Зората" и "Денят", възприета като едно от класическите произведения на литературата за Холокоста, на български език излиза още една негова книга. "Просякът от Йерусалим" е роман, донесъл му престижната френска литература награда "Медисис" още в годината на неговото публикуване - 1968. В него писателят помества героите си в настоящето - във времето на Арабско-израелската война през юни 1967 година. Разказ на един очевидец за превземането на Йерусалим, разкази за Холокста, за хасидичната ... |
|
|
"Подбраните в книгата творби са представителни произведения, публикувани приживе от самия автор. Усещането е за проза със силно поетично звучене, която гальовно успокоява или остро дразни всички сетива едновременно. Многопластови приказни картини, фантастична нишка, която свързва отделните епизоди, криминален привкус, елемент на изненада в края на всяко действие, триумф на духа. Обсебен от загадката, авторът ни въвежда в една спираща дъха словесна съкровищница, изцяло във властта на мистерията, която заслепява с ярък пъстроцветен блясък или се крие някъде в мрака и дълбоките сенки. Съновидения, блянове, чувственост, ... |
|
|
Марта, Джак и Шанко живеят в наследствената си ферма в Среден Уелс така, както техните родители и поколения преди тях са живели години наред - първично и просто, на изхранващата ги земя и сред отглежданите от тях животни, които изискват ежедневен труд до изнемога и пълно отдаване. Но дори и свързани с кръвна връзка, те са съвършено различни един от друг като характери и личности. Никой от тях не е женен, макар Марта да има потенциален ухажор, а Джак - манипулативна любовница, която може да се окаже причина за падението му. Проблясъци на разбирателство подчертават връзката помежду им, но неизказаната неприязън изглежда е ... |
|
|
Идеята да се публикува второ и допълнено издание на "Атиловите империи - триумф и срив" възникна на фона на серията от избори за народно събрание и в контекста на задълбочаването, разширяването на обхвата и претенциите на руския управляващ елит за възстановяване на империята на съветското пространство от времената преди 1997 г. Фронтовата линия на рускоукраинската граница, около която се "завъртяха" неформалните и формални дипломатически похвати, показа жизнеността на "архаичните" сили в първата четвъртина на 21-то столетие от новата ера. България отново е на граничната зона върху спиралата ... |
|
|
"...Вече отдавна не говоря. Всички са свикнали. Майка ми, брат ми. Татко е мъртъв, така че не знам той какво би казал. Може би че ми е по наследство. В нашия род много неща се предават по наследство. Няма измъкване. Поколение след поколение, по права линия. Може би винаги съм носела мълчанието вътре в себе си. Преди казвах неща, които не бяха верни. Казвах, че грее слънце, когато валеше дъжд. Че овесената каша е зелена като поляна и има вкус на пръст. Казвах, че училището е все едно всеки ден да пристъпваш в непрогледен мрак. Все едно цял ден да се държиш за парапета. Спрях да говоря, когато растежът вътре в мен ... |
