Книгата "Лични свидетелства" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Книгата обхваща събития, портретува личности, които са знакови за българската история - превратът през 1881 г., последвалите вътрешни и външнополитически събития. Откроена е оригиналната личност на Чардафон Велики. ... |
|
|
Книга от поредицата "Българска класика" ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Изданието съдържа ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Аз си представям малки дечица да си играят в една голяма ръжена нива. Хиляди деца, а наоколо няма никой голям човек, искам да кажа - освен мен. И аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта - искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда къде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Просто ми се иска да бъда спасителят в ръжта. Зная, че е лудост, но ей на, това е единственото нещо, което наистина ми се иска да бъда. Един от най-своенравните автори на нашето време, около когото съществува истинска истерия. Той се превръща в легенда с онова, ... |
|
|
Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
|
Скалите Виждал съм неугледни камъни, които крият скъпоценна руда. Виждал съм камъни, които напразно само лъщят. Някои от едно само докосване ще се стрият в ръката ти на пясък - ето ги, свличат се с потоците надолу, пилеят се по затлачените корита на реките, докато стигнат до тъмните дъна на моретата и се превърнат в зловонна тиня. Еделвайси съм намирал само по белоглавите върхове. Обичам острите прави скали, щръкнали високо като любов, яки като омраза, небето отгоре им чисто като неосъществена идея. Среднощните зимни виелици не вият около тези скали - те само им хленчат. А вековете ги разхубавяват и постепенно покриват ... |
|
|
Текстът на Славейков сякаш прави така, че да изглежда раздвоен, да допринася за раздвоени интерпретации. Той дава пример за обръщане във вярата на новото Име, но и пример за чисто българските си корени, за едно друго обръщане и отговор към обръщението на родовата следа. ... |
|
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Неговото дело не се бои от никакви проверки и няма нужда от ничия защита. Неговото дело въпреки всичко вършеше непрекъснато и триумфално своята чудодейна работа и днес стотици хиляди българи споменуват името му с обич и с национална гордост. Днес не може да има хитрини, нито премълчавания, има само сияние, в което образите на писателя и на народа се покриват - неотделими един от друг и неуязвими. Константин Константинов ... |
|
|
Няма друг поет след Ботев, чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време върховете на славата и завършила земния си път така внезапно с жест, ... |
