В мемоарната си книга голямата българска актриса Виолета Бахчеванова разказва за живота си и най-вече за театъра, за ролите си, за работата с много от великите български актьори и режисьори от миналия век. Съпроводена е с много снимков материал от личния архив на актрисата. Виолета Бахчеванова завършва актьорско майсторство във Витиз "Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 1960 г. играе в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър "Иван Вазов". ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото."Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
Незаснети шедьоври на най-знаменитите режисьори в света. Какво пречи на един филм, който има всички качества да спечели рекорден брой оскари, да види бял свят? Защо амбициозният "Ленинград" на Серджо Леоне пропада само дни преди началото на снимките? Кой спира "Калейдоскоп" на Алфред Хичкок? Какво не позволява на странния "Рони Ракетата" на Дейвид Линч да бъде заснет? Ще разберете от тази книга. Един филм може да има легендарен режисьор, качествен сценарий, най-страхотния актьорски състав, но притесненията на студиото продуцент, ограниченията в бюджета или творчески сблъсъци - заедно или ... |
|
Автори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. ... Второто издание на “Енциклопедия на българския театър” е обогатено с нови статии, отразяващи пътя, успехите и заслуженото обществено признание на редица млади таланти, на държавни, общински и частни театри, учебни театрални заведения и театрални институции. Повечето статии са актуализирани и допълнени. Нанесени са поправки и са добавени нови факти от житейската и професионалната биография на личности от по-далечното и по-близкото минало на българския театър. В изданието са включени и библиографска ... |
|
Добруджанските народни танци се отличават с голямо разнообразие и богатство на танцови движения и интонации. Оригиналните хора и игри, тяхната необикновена пластичност и емоционален заряд са неразделна и съществена част от нашето танцово богатство. Те имат голям дял за самобитното звучене и националната обособеност на това богатство. Учебникът "Български народни танци от Североизточна България: Добруджа" е третата част от поредицата "Български народни танци", предназначена за учениците от Хореографското училище. Добруджанските народни танци, включени в учебника, са разгледани подробно и детайлно, с ... |
|
"Когато бях студент, ужасно страдах, че няма курс "Актьорско майсторство за кино". Щеше ми се да вляза в аудиторията и някой да ми обясни какво трябва да правя, когато се снимам в игрален филм, а след това да застана пред камерата и да изпробвам наученото. Тогава нямаше подобен курс; по-лошото е, че няма и днес! След като сме Академия за театрално и филмово изкуство, би трябвало в програмата за обучение на студентите по актьорско майсторство за драматичен театър да се предвидят часове и по актьорско майсторство за кино. Убеден съм, че подобна дисциплина би била интересна и полезна не само за студентите, но ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко. Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Тезаурус" на издателство "Изток - Запад". ... Според Айзенщайн: "Да бъде наричан формалист някой, който се занимава с формата в изкуството, е все едно този, който изследва сифилиса, да бъде наричан сифилитик". Но през 30 -те години на миналия век властта използва "формализма", за да преследва всеки, отклонил се от каноните на социалистическия реализъм. Под ударите на "формализма" попадат гении като Шостакович и Майерхолд. Театърът на Майерхолд е закрит, свикано е съвещание на режисьорите от цялата страна, на което той трябва да се разкае и да ... |
|
През 1894 г. прочутият френски живописец, скулптор и график Пол Гоген изоставя буржоазна Европа, за да осъществи една стара мечта на Ван Гог - да заживее в тропическия рай на Таити. Там той открива един необвързан с условности свят - непокътнати острови, диви обичаи и изцяло нова култура, която завинаги променя начина му на мислене. Освен серия от най-прочутите си картини в Таити Гоген създава и "Ноа Ноа" - впечатляващия дневник на една артистична мисия. Райско място. Уханно място. Таити, където сутрин животът се събужда със смях, така, както и е заспал. Където удоволствието е единствената работа и самият ... |
|
Това е най-съкровената изповед, която великата Роми Шнайдер прави за житейския и творческия си път. ... Една мрачна дъждовна вечер в Кьолн Роми Шнайдер разказва на журналистката и нейна близка приятелка Алис Шварцер за майка си, също актриса, която е била сред фаворитките на Хитлер, за втория си баща, за лудешката си страстна връзка с Ален Делон, за любовта си с актьори и режисьори, за трагичната съдба на единствения си син. Двете разговарят за любовта и за актьорската професия, за върховете и паденията в бляскавата кариера на Роми. По онова време - през декември 1976 година - тя е отчаяна и разгневена. И в този ... |