В Пътеводни митове Джоузеф Кембъл изследва трайната сила на универсалните митове, които влияят ежедневно върху живота ни, и разглежда процеса на създаване на митове от първобитното минало до непосредственото настояще, връщайки се винаги към източника, от който извира цялата митология - творческото въображение. Кембъл подчертава, че границите, разделящи земята, са разбити; че митовете и религиите винаги са следвали определени основни архетипи и вече не са изключителни за отделен народ, регион или религия. Той показва как трябва да разпознаем общите им знаменатели и да позволим на това знание да бъде полезно за ... |
|
Книгата Богини. Мистерии на женската божественост събира лекции, изнесени от Джоузеф Кембъл между 1972 и 1986 година относно фигурите, функциите и символите, свързани с женската божественост в различни култури и епохи. Следвайки проучванията на Мария Гимбутас, великият митолог предприема пътешествие в търсене на проявленията на Великата богиня от древна неолитна Европа до шумерската и египетската митология, пресичайки Омировата Одисея, култа към Елевзинските мистерии, Артуровите легенди от Средновековието и ренесансовия неоплатонизъм. Кембъл разкрива трансформациите и устойчивостта на символите на женската божественост, ... |
|
Франкенщайн е една от най-значимите и революционни книги, писани някога. Със своята оригинална фабула и дръзка за времето си идея, романът на Мери Шели се явява предвестник на два нови литературни жанра, научната фантастика и хоръра, и оставя дълбока диря в цялостното развитие на европейското и световното изкуство. Шели популяризира романа като литературна форма, въвежда редица нови жанрови понятия и похвати и завладява въображението на читатели и творци по целия свят. Романът ѝ може да бъде интерпретиран като философско разсъждение върху творческия процес, завоалирана метафора за майчинството, залп във вечния ... |
|
"Barista е джобчето, в което Герасим Симеонов е сложил света, целия, с всичкия му необят и неизброимите му миниатюрни сюжети. И с шантавото си чувство за хумор, непрекъснато наднича в джобчето си, за да се надсмее над онова, което му се падне да види. Толкова примамливо, че и ти надничаш след него, за да извадиш своето парче от пъзела. Няма ред, времето тече както си поиска, животът също, а светът непрекъснато сменя лицата си. И в целия този хаос понякога смехът е през сълзи, друг път е горчив, но винаги го има. Изисканият черен хумор, привидно елементарните философски заключения, дълбочината на прозренията, ... |