| Тази книга проследява невероятната история на Катерина - момиче, родено в кавказките планини, което язди кон, живее в хармония с природата и пази легендите на своето племе. Един ден животът ѝ поема в неочаквана посока, когато е насилствено отведена от родния си край. Заловена в Тана, последната венецианска колония в устието на Дон, Катерина поема на изумително пътешествие през Черно и Средиземно море, достигайки Флоренция в разгара на Ренесанса.  Младата робиня Катерина се сблъсква с много перипетии и чужди нрави и обичаи, но не забравя корените си. Най-щастливото събитие в живота ѝ е появата на сина ѝ,  ...  | 
|  | 
| Италия е една от най-обичаните и предпочитани от туристите в цял свят европейски държави. Съгласни сте с нас, нали? Ако още не сте я посетили, то тази книга ще ви подготви до степен, щом стъпите на италианска земя, да имате конкретни познания за цели градове и области, забележителности и история, вкусове - ооо, вкусове и аромати, които само тук ще откриете и почувствате истински, изобилие от вкусна храна и напитки, културни особености, уникални гледки и очарователни легенди, които ще предизвикат палитра от емоции и желание да посетите отблизо описаното. Въпросът вече няма да бъде дали, а кога ще отпътуваме за Италия.    ...  | 
|  | 
| Трето издание.  С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите.  Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло.  Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на  ...  | 
|  | 
| Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за  Йордан Кръчмаров  - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си... ...  | 
|  | 
| Антология. ... Предстои ви третото спускане в света на неочакваното. Изненадите, които ви очакват тук, отново идват изпод перото на съвременни автори и класици. Вие отново ще се опитвате да отгатнете финала и отново няма да успявате, а на тези от вас, които все пак сполучат, поднасяме извинение от името на майсторите на жанра.   Какво се случва, когато:   Двама съпрузи се ненавиждат и отидат на планина?  Една принцеса бъде нападната от планински лъв?  Едно момиче от хайлайфа срещне обикновено момче?  Трима пратеници бързат с противоречиви заповеди за една смъртна присъда?  Останеш сам в музей с восъчни фигури?  Какво  ...  | 
|  | 
| "Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в  ...  | 
|  | 
| "Целият свят, който описва  Атанас Далчев, е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание.  ...  | 
|  | 
| "Оригиналното в поезията на Златозар Петров е нейната класичност. Той обаче следи и следва класическите параметри философски, а не маниерно. В стихотворения като "Раждане на снега" и някои други дори постига виртуозност. "Законът трябва да бъде преодолян, като бъде спазен" - тази стара мисъл на Бешков като че ли е основно правило в поезията на Златомир Петров - поет на естетическата носталгия." Ани Илков  ...  | 
|  | 
| Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна – голямата им любов бележи необратимо техния живот.  Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията  ...  | 
|  | 
| "Какво ви е присецало, момче, вълчи житиета да дирите, вехти истории да ровите?! Едно знам я - дека Господ е плюнал и живот се е хванал, там и мъка се е присадила! На бурен се вие пустата цръна мъка и души човеците, мори ги на корен...  Те такъв е животът - ужким ти го водиш на тефтер, а той те бие в грамовете като дърт кръчмарин; на въже го влачиш - нозе запиня в земята и назад те тегли като опърничаво муле; гали ти се като жена и в очите те гледа, а фустите отдире за друг вдигнати. Животът, убавенко, е хитрец - дорде си млад, двамина се смеете, но щом одъртееш, самичък си ревеш. От пелената до покрова фитилчето ти  ...  | 
|  | 
| "Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда."  Васил Балев    Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ...  | 
|  | 
| "Чудовището" - роман за старостта, която настъпва, и за младостта, която не иска да си тръгне.   Когато четях ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за "Страданията на младия Вертер" от Гьоте - една емоционална и въздействаща книга. В "Чудовището" също има много емоции. Заедно с това обаче, написаното често ме препращаше към "Записки от подземието" на Достоевски. Тоест, към човека в неговата противоречивост и двуполюсност. От една страна, са симпатичните, красиви черти, които той носи в себе си, а от друга - онова "черно пространство", което също съществува в  ...  |