Повести, разкази, стихотворения ... Булат Окуджава е световноизвестен съветски и руски поет и прозаик, един от създателите и всепризнат патриарх на жанра "авторска песен". Неговото творчество включва повече от 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в над 80 филма: "Бялото слънце на пустинята", "Звезда на пленителното щастие", "Белоруската гара", "Ключ без право на предаване" и др. Сред най-известните му песни са "Ваше благородие", "Среднощен тролей", "Белоруската гара", "Песен за Арбат". Окуджава оставя в наследство и ... |
|
Убит е губернаторът Мухин. Часове след това някой застрелва и жена му, докато в съседната стая се намира Ина Селиверстова. Като в сън тя взема свитъка вестници от масата с надпис "За Селиверстова" и изчезва. На сутринта е обявено, че Мухина е починала от инфаркт. Започва борба за губернаторския стол. Един от основните претенденти е олигархът Ястребов, подкрепян от Кремъл. Ина с ужас разпознава в него случайния любовник, който я е "успокоил" след току-що получения развод. ... |
|
"Сигизмунд Кржижановски (1887 - 1950) е роден в Киев, пътешествал в предвоенна Европа, владял свободно половин дузина езици, живял в миниатюрна стаичка на "Арбат", сценарист на филми, редактор на Голяма съветска енциклопедия (Большая советская енциклопедия) и на какво ли още не. Случайното откриване на архива му превръща Кржижановски в истинска литературна сензация от Москва до Ню Йорк. Завръщането му е рядък пример за съществуването на литературна справедливост. Побратим на Бартълби и първи братовчед на Кафка по Мюнхаузенова линия, този космополит стои редом до крехки гиганти като Песоа, Валзер и Чапек ... |
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те, от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, ... |
|
Густав Климт, един от големите художници в света на изкуството, оживява в този вълнуващ и страстен роман за неговото творчество, съмишленици и най-вече за жените, които са го вдъхновявали. Най-значимата от тях - Емилие Фльоге, той увековечава в прочутата си картина "Целувката" и тъкмо на нея Елизабет Хики посвещава литературния си дебют. Емилие Фльоге и Густав Климт имат разтърсваща, трудна, продължила цял живот връзка. Срещат се, когато тя е само на дванайсет, а той - вече известен. Климт започва да ѝ дава уроци по рисуване и разкрива за нея бохемските, артистични среди от края на XIX и началото на XX ... |
|
Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов - "Балът на тираните" (2016), "София Берлин" (2012) и "Истински истории" (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от "Висящите градини на България" (1997), "Любовникът и Маестрото" (1993) и "Post Festum" (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов - карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век. ... |
|
Или 100 грама за храброст от каменната ера до наши дни. ... Пълна с любопитни, слабо известни факти и написана с много хумор, тази книга прави забавен исторически преглед на пиянството в човешката история. Някои пият по празници, други по време на ритуали, трети - за да се сбият, четвърти при сключване на договори и т.н. В Древна Персия, когато трябвало да се вземе важно политическо решение, се провеждали две обсъждания - веднъж на трезво и втори път под влиянието на алкохола. Ако и в двата случая се стигнело до едно и също решение, владетелите се спирали на него. Затова и боговете покровителствали мъдрите персийци ... |
|
Построен преди три века в сърцето на Балканите от великия везир на Османската империя Мехмед паша Соколович, мостът на Дрина е шедьовър на средновековното строителство и архитектура. Като непоклатим и ням свидетел на исторически събития, природни бедствия, чумни епидемии и изпитания през вековете той доминира в действието на зашеметяващия роман на Иво Андрич Мостът на Дрина. В камъка са вплетени личните истории и драми на хора, живели през различни епохи на двата срещуположни бряга, и увлекателно като приказка текат легенди и митове за тях и околностите: за Радислав, работникът, който се опитва да попречи на ... |
|
Сборник с притчи, есета, размисли по пътя - познато и непознато. ... На всяка книга, която е добро художествено творение, би могло да пише: Изтръгнато от живота - моя и вашия. Съдби човешки (Чаша):... Тази земя е бедна и клета, тясна и мрачна, в нея не е лесно да бъдеш и валия, а камо ли рая и монах. В тази земя и една чаша се вижда, та боде очите повече и от най-високата кула. Който е искал зенгин и рахат да бъде, не е трябвало да се ражда, нито да се замонаши в нея. Тук и драм радост с душата се плаща.... Съдби от камък (Мостът на Жепа, Върху камънака на Почител): Почител. На една нога изправен, с едно стъпало и то не ... |
|
"Зелените очи на вятъра" е роман, с който човек се научава да не се предава. Винаги е имало силни на деня, винаги е имало хора, които превръщат поклона в свое ежедневие. Примирявайки се с необходимостта да пълзят, те трансформират унижението в мерна единица за своя възход. Намират пътека към материално благополучие, добре нахранени са, дрехите им са елегантни. На мястото, където би трябвало да е сърцето, имат локва с отровна течност. Те са утрешните силни на деня. "Зелените очи на вятъра" ни запознава с онези, които се изправят срещу тях. Те са по-силни от поклона, по-високи от унижението. Те не се ... |
|
Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
Стихотворения. ... Атанас Капралов е роден на 13 юли 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, главен редактор на вестник "Ориент експрес", общински съветник и председател на комисията по култура и вероизповедания, директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев", председател на СНЦ "Компакт арт" - София и др. Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", "Жив и свободен", на книжките за ... |