Кастриран труп, който се съживява на масата за аутопсия. Мобилен телефон, звънящ в тялото на млад наркоман, починал от необясними изгаряния. Анонимни писма - първата следа към мистериозното досие Код 93. Въпреки петнайсетте години работа в полицейското управление на бедното парижко предградие Сен Сен Дени капитан Виктор Кост е убеден, че това разследване ще бъде много различно от обичайните за 93 -ти департамент. И се оказва прав - от обществото на богатите и властимащи парижани до обитателите на гетото капитан Кост ще измине дълъг път, който ще го отведе до много по-опасни и грандиозни престъпни схеми. Написана от ... |
|
|
Книгата обхваща кратки публицистични текстове, писани по различни поводи в периода 2000 - 2024 г. Стилът е понякога сериозен и тъжен, друг път - весел, игриво интелектуален. Някои от текстовете са по-дълги и рефлексивни, други са по-къси и закачливи, а жанровият им спектър варира от статии и есета до разкази и кратички иронични симпли в социалните мрежи. Хоризонтите са главно български, но се обсъждат и глобални проблеми; на фокус е настоящето, но има и текстове, натежали от минало. Огромното многообразие от теми неизбежно минава през личната перспектива на автора. Затова Вера и далавера няма претенции за научност - ... |
|
|
"Докато чукне 50, мъжът мисли, че има само един орган. После започват да се обаждат и останалите. Колкото и да младее, човек се връща към спомените. И колкото по-навреме, по-добре, че да не му е нужен езиков памперс. Предпочитам сам да си избера разказа за миналото, отколкото наивно да разчитам на наследниците или да пази Бог, на доброжелатели. Всъщност никой не се интересува от ближния искрено, но от прочетеното поне може да му остане едно приятно изживяване. Благодаря и на толкоз." Петър Стоянович В един мемоар винаги има пикантерия, никога жълто. Трябва да присъстват епоха, рисунък. Характери! Винаги има ... |
|
|
"Как се пише и живее, когато толкова нищо не е наред, когато, докато плачеш за себе си, плачеш за жените преди теб, заради всички тях или те плачат през теб. Стихосбирката на Катя Димитрова само по определение е дебют, нейното писане знае за болката, но и за иронията, може да бъде романтично и рязко едновременно, уязвимо и смело. Радвам се, като открия такова писане. Книга за неспокойно четене." Георги Господинов "Преди повече от десет години прочетох първите ѝ стихотворения - не ги откривам в тази книга и знам, че Катя дълго е утаявала думите си, докато пораснат за този ярък дебют. Силно женско ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
"Атанас Капралов е поет по призвание, чиято многозначна образност и стилистика са ярки и въздействащи. Те покоряват и разтърсват, карат ни да се освестим. Да познаем себе си и света. Да се покаем за своите и за чуждите грехове и да се пречистим на прага на вселенския взрив, който предстои и на който сме обречени по рождение." Йордан Нанчев Поетът Атанас Капралов е роден през 1958 г. в Димитровград. Завършил е българска филология в ПУ "Паисий Хилендарски". Бил е секретар на съвета за духовно развитие в родния си град, уредник в дом музей "Пеньо Пенев", общински съветник и председател на ... |
|
|
"В митологията титаните са жертви, те биват низвергнати от по-хитрите и прагматични олимпийски богове, начело със Зевс. Йордан Ефтимов е последният титан, борещ се срещу вкарването на поезията в безопасната ниша на забавлението и свободното време." Бойко Пенчев "Каква война ни показва Йордан Ефтимов? Уж някаква чужда, далечна война, прецедена през серийни медийни образи, отгледани в мониторите на пропагандата, уж някаква метавойна, война от дистанция. Но именно в тази дистанция от хиляди километри поетът успява почти невъзможното - да назове болката чрез иронията, да разграничи човека от чудовището, да ... |
|
|
По дирите на софийските спомени. Книга, която улавя пулса на София. И разказва за хората, които вдъхват живот на града. Хора и улици, град като град е личен разказ за София през втората половина на XX век. Но макар да следва хода на времето и уличната география, не е хронологичен преглед, а по-скоро кутия със спомени. От онези, които се пазят във всеки дом, защото превръщат миналото в опора, на която да стъпим. Улица Раковски и Асен Старейшински, Софийският меридиан и театралните сцени, Царя, играчките, Художествената академия, писателските срещи, Златю Бояджиев, БНТ, Коста Павлов, книжарниците и кината по Графа, ... |
|
|
Откриеш ли куклата, очаквай смъртта да почука на вратата ти... Младата майка Диса се надява спокойният риболовен излет да ѝ даде възможност да се сближи с дъщеря си. Не успяват да уловят нищо освен заплела се в мрежата счупена кукла, покрита с раковини, червеи и водорасли след годините, прекарани на морското дъно. Първоначалният инстинкт на Диса е да я захвърли през борда, но по молба на дъщеричката ѝ прибират куклата вкъщи. Едно на пръв поглед незначително действие поставя началото на поредица от съдбоносни събития... Същата вечер майката публикува снимка на куклата в социалните мрежи. На сутринта Диса е ... |
|
|
Бълбукащи горещи извори, ледени глетчери и Северно сияние за разкош! Исландия звучи като идеалното място, където да избягаш, за да лекуваш разбитото си сърце и може би да дадеш нов шанс на провалената си кариера. Или поне Луси мисли така, докато не се озовава в малкия хотел на час и половина от Рейкявик... Въпреки не съвсем приятните изненади, които я очакват след пристигането, тя е твърдо решена да преобрази хотела и да го превърне в най-желаната романтична дестинация в Исландия. Проблемът е, че романтиката очевидно е заразна и започва да се прокрадва и в личния ѝ живот под формата на висок шотландец с топли тъмни ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
Филмовият продуцент Латипов случайно попада на посредствено написан роман, който обаче се отличава с интересен сюжет с огромен потенциал за успешен сериал. Оказва се, че отпечатаната на собствени разноски книга е единственото произведение на никому неизвестния писател Андрей Кислов. Първоначално той с радост приема предложението на продуцентската компания, но по-късно заявява, че не желае да подпише договор при никакви условия. В проекта вече са вложени много пари и затова Латипов ангажира детективска агенция "Власта", за да се изяснят причините за загадъчния отказ на автора. Анастасия Каменская се заема със ... |
