В Османските потайности. Харемът, Ибрахим Карахасан-Чънар не изневерява на увлекателния си стил, който ни кара да прочитаме книгите му на един дъх. Това, което се е превърнало в запазена марка на автора и което му е спечелило голяма читателска аудитория, е оригиналният му творчески подход - сплав от документален реализъм и изкусно изведен сюжет. Място на "полесражението" в книгата е предимно Истанбул, метрополията на могъщата Османска империя, градът с двойствен морал и стандарти, разпадащи се взаимоотношения и рухнали мечти. Какво всъщност знаем за харема като обществен институт. Истина ли е, че той е мрачна ... |
|
|
Дядо, разкажи ми за шевиците! представя по един оригинален и достъпен начин сложните и древни познания за българските шевици. Под формата на разговор между подрастващото внуче и дядото, който винаги носи шарени ризи, е разказана историята на шевиците. Първият въпрос на наблюдателното хлапе, слушащо в захлас семейните приятели Валя Балканска и Петър Янев, е: "Дядо, ти защо си шарен - тя пее, той свири, а ти?". След всеки отговор на дядко следват все по-сложни въпроси, а и отговори. ... |
|
|
Скъпи приятелю, в тази книга ще откриеш едни от най-хубавите български песни за пеене. И то от цяла България - като: "Йовано Йованке", "Назад, назад, моме Калино", "Я кажи ми, облаче ле бяло", "Излел е Делю Хайдутин", "Сокол пие вода на Вардаро", "Хубава си моя горо", "Белите манастири"... От теб се очаква само едно - да я сложиш в джоба си, после да я отвориш с приятели и да запееш! ... |
|
|
Тази книга търси отговори на някои смущаващи въпроси. Въпроси, на които официалната историография от години премълчава отговорите. Въпроси, които хвърлят съвсем друга светлина върху най-значимите моменти в многовековното минало на страната ни. Някои от тях са: Наистина ли държавата ни е създадена през 681 година? От кога всъщност датира глаголицата? Дали Борис-Михаил действително е първият покръстен български владетел? Ерес ли е богомилството или е нещо съвсем друго? Защо никога не сме превзели Византия? Пет века ли сме били под турско робство? Случайно ли Паисий дори не споменава Аспарух? Можело ли е ... |
|
|
Крилати юнаци, великани, птицехора и исполини по нашите земи. ... Кои са Божиите синове, заради които Господ изпраща Големия потоп на земята? Има ли оцелели от тайнствената кръвна линия, за която се разказва в Стария завет? Чии наследници са траките и защо гърците ги наричат гиганти? Възможно ли е легендите за Крали Марко, Демир баба и Ерим папа да ни разказват за същества със същото ДНК? Кои са крилатите юнаци и защо на небето се раздават крила? И още по-важното: защо на територията на Балканския полуостров има толкова много следи от странно високи и крилати същества? В новата си книга "Прастари времена" ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
"Книгата на литературната историчка Катя Зографова е своеобразна енциклопедия на женските присъствия във всички сфери на националния ни живот, при това разгърната в широк времеви пояс на седем столетия - от времето на падането на българското царство под османско владичество и светлата саможертва на цар Шишмановата сестра Кера Тамара - до наши съвременнички от ХХ век... Авторката подбира внимателно и с професионален нюх на документалист имената на влиятелните жени, играли значима роля в историята на България, без да се отклонява в проблематични, търсещи евтина популярност посоки... Наричат Катя Зографова " ... |
|
|
"По волята на съдбата баща ми Станко Тодоров беше два мандата министър-председател на България, председател на парламента и почти несменяем член на висшето ръководство на Комунистическа партия. Покрай него имах възможност да наблюдавам хората, които изиграха важна роля в най-новата история на страната: Кимон Георгиев, Вълко Червенков, Тодор Живков, Людмила Живкова, Борис Велчев, Александър Лилов, Петър Младенов и Андрей Луканов. През втората половина на миналия век България вървеше плътно до Съветския съюз. Това ми позволи да разбера доста за съветските лидери Йосиф Сталин, Лаврентий Берия, Никита Хрушчов, ... |
|
|
Хаджи Иванчо Х. Пенчович. Граф Игнатиев. Османска империя. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "След изключителната си книга за руско-българските отношения в три тома "Руската империя срещу България", която бе издадена през 2005 година, истинския български историк Янко Гочев се зае да осветли максимално гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! В хода на осветлението, автора отделя особено внимание на два много важни момента: Разбирането на грозните твърдения за българската нация предател и бездушен наблюдател при залавянето, ... |
|
|
Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
