Последният роман на Хуан Карлос Онети се нарича "Когато вече няма да има значение", сполучливо заглавие, подсказано му от литературната агентка и близка негова приятелка Кармен Балселс, на която той посвещава и книгата. Недоизказаността на заглавието съдържа въпроса: Какво вече няма значение - животът, смъртта, любовта, съдбините на света... или светоусещането на победения, който не иска да се връща в миналото, защото спомените го разяждат, нито да поглежда в бъдещето, защото разочарованието го убива. Светът пред очите му е безрадостен и суров, неразбираем и несправедлив, пълен с неотменимо нещастие и малко ... |
|
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
|
"Сбогувания" е мистериозна история, разказана от името на съдържателя на провинциално кафене, който има претенцията да бъде тънък познавач на човешката психика. Неговият поглед е привлечен постоянно от един самотен мъж. Новопоявилият се болен от туберкулоза и се лекува в близкия санаториум в полите на планината. Той не може да се примири с живота в болницата и порядките в селото и съвсем скоро предизвиква раздухването на всякакви слухове. Особено след появата на две мистериозни жени. Едната е съпругата, а другата любовницата, или...? Коя е тази възрастна жена, която взе, че умря в странния град Санта Мария? Защо ... |
|
|
"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. ... |
|
|
"Книгата е поредното издание на "Православна библиотека Тавор". Тя е една от малкото книги, издавани някога за съвременни български старци-наставници към Българската православна църква.Представлява богато илюстрирано жизнеописание, съставено изцяло по спомени на духовни чеда на архимандрит Назарий - един от последните наставници от старото рилско монашество и дългогодишен игумен на Кокалянския манастир "Св. арх. Михаил", представил се в Господа на 09.06.2011 г. Макар и благодатното му служение да премина близо до София, той бе известен и далеч извън Софийска епархия защото, докато беше в силите си, ... |
|
|
Изящен роман. ... Бивша циркова актриса плаща с остатъка от дните си, за да издири колекция от истории за мъжа, с когото е била 2 дни, 17 часа, 43 минути и няколко неизмерими секунди. Прекосява пустини, плава сред ледове, губи се из неизследвани земи, но събира всички двайсет и осем истории за високия прегърбен вълшебник с оранжева риза и щастливо-отчаян поглед. Намира ги записани върху ябълкова кора, пламтяща хартия, глинени делви, пчелен восък и сребро... И ги чете неизменно с ментово листо под езика. "Не прилича на никоя друга книга, писана от български автор." Литературен вестник "...от онези автори ... |
|
|
Николай Ризов е роден през 1959 г. в с. Плоски, Благоевградска област. Преподавал е немски език - 15 години в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" - Благоевград, и 2 години в Нюрнберг, Германия. Автор е на книгите: "В часа на кръглата луна" (2003) и "Административен акт за дребно хулиганство" (2004). Има публикации в немскоезични издания. "Възхвалното и хулителното, видимото и невидимото се смесват в една-единствена вибрираща повърхност: тази на самото стихотворение. Творбата зазвучава като отговор, като вектор на утвърждение на една екзистенциална позиция отвъд простите категоризации, като ... |
|
|
"Йован Христич е един от онези тълкуватели и мислители, които чрез изкуството и неговите творби, умеят да достигнат до самата тайна на съществуванието. А и в своята поезия, и в своята есеистика има ред места, в които като древен мъдрец този модерен писател застава пред самите неща, докоснал се до същността на битието." Светлозар Игов ... |
|
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев. Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
|
Как БКП ликвидира елита на България. Книгата е посветена на бившите хора, класифицирани от БКП като истинския класов враг на комунистическата власт в България. Тяхната съдба остана незаслужено непозната близо три десетилетия след началото на демократичните промени. Категорията бивши хора е заимствана от Съветския съюз, където с нея болшевиките маркират онези слоеве от населението, които губят социалния и обществения си статус след революцията от 1917 г. В България тази категория обхваща широк кръг от различни представители на обществото, които са двигателят на развитието на страната ни и част от нейния политически, ... |
|
|
Не е лесно да си софийски магьосник. Трябва да браниш града от злите здрачници и всички сили на мрака, а в замяна не получаваш дори безплатна бира. Маг-милицията е по-безнадеждна от всякога, а изчезванията на магьосници в столицата зачестяват. Повелителят на предметите Свилен Воев се заема да разкрие мистерията на изчезналите, рискувайки собствения си живот. Междувременно той е длъжен да обучава на магически занаят и младия Бриян, чийто буен потенциал е засенчван единствено от сприхавия му нрав. Сенки вилнеят в мрака, любопитна котка се озовава на всяко местопрестъпление, а слънцето над София залязва ли, залязва... Щом ... |
|
|
Повестта "Портретът на Мистър У. Х." е публикувана за първи път в оксфордското периодично списание "Блакудс" ("Blackwood's Magazine") през 1889 г. По-късно авторът я включва в преизданията на сборника "Престъплението на лорд Артър Савил и други новели". По първоначален замисъл и в своя първоначален вариант творбата е комична мистерия в стила на гореспоменатия сборник. Едва значително време след смъртта на Уайлд става ясно, че тя има и друг вариант, почти двоен по обем и с доста по-сложен текст, в който са включени обширни разсъждения както върху естеството на изкуството, така и ... |
