Книгата Нека помним. Истории от историята на автора Росен Петров е: книга за фактите, които трябва да знаем; книга за местата, които трябва да преоткрием; книга за героите, които трябва да помним; книга за нещата, които ни правят българи; книга, която ни показва какви сме били, за да знаем какви можем да бъдем; едно пътешествие в миналото, което може да ни отведе в бъдещето... "Знаете ли, че Европа е била част от провинция Тракия? Че в Мала Азия има Българска планина? Че българката Христина Хранова е първата жена морски спасител в света? Че подпоручик Стратия Мазгалов и войниците му изгарят живи, за да не се ... |
|
|
"Свещените места на България" е първото по рода си издание, което предлага систематизирана научнопопулярна информация за местата, свързани с духовните нужди на обществото от праисторията до днес. С богат илюстративен материал и с доказани научни факти изданието проследява свещените места на територията на страната - някои от тях съществували в миналото, други - обект на поклонение и днес, разкрива култовите практики и религиозните ритуали, извършвани по тези места, и проследява тяхната функционална приемственост през вековете. Читателят ще се потопи в богатото културно-историческо наследство на България, ще ... |
|
|
Пътешествие в изгубения свят на Мезоамерика. ... Един от най-интересните и със сигурност от най-неуморимите български историци - Николай Овчаров - ни взема със себе си на своето подготвяно много години пътешествие в Мезоамерика. Маи, олмеки, толтеки, ацтеки... Стотици градове, хиляди пирамиди, огромни храмове, прекрасни скулптури, кървави човешки жертвоприношения... Велики цивилизации, създадени в непроходимите джунгли на Централна Америка, върху неплодородната земя, сред хищници, отровни влечуги и облаци комари, заливани от тропически порои, но все пак създали велики култури с неоценим принос към човечеството. ... |
|
|
Препис на съвременен български език: Д-р Николай Иванов Колев."Празнуваме тази година-две велики исторически времена от изминалия 15-вековен път на българското племе. Това са 1000-годишнината от Симеоновия Златен век и 50-годишнината от Освободителната през 1877 - 1878 г. война и образуването на III-то Българско царство. С тези празненства съвпада и 10-годишнината от царуването на Негово Величество Цар Борис III. За голяма скръб обаче целокупният български народ в днешните празненства не може да участва. В поробените български земи: Източна и Западна Тракия, Македония, Добруджа, Царибродско и Моравско името ... |
|
|
Учебникът има за цел да представи основните сведения от теорията на диференциалното и интегралното смятане на функция на една реална променлива. Предназначен е основно за студентите от Югозападния университет "Неофит Рилски", но може да бъде полезен за всички, които изучават математически анализ. ... |
|
|
Защо, въпреки неоспоримите си жестокости и страдания, които предизвиква, войната е неизменна част от човешката история, от най-дълбока древност до наши дни? На този въпрос отговаря ген. Никола Жеков, главнокомандващ Българската армия през Първата световна война. Като човек, чийто професионален живот е преминал в армията и е бил участник в няколко войни, ген. Жеков дава своя отговор без излишна емоционалност и морални проповеди. Макар воин по призвание, той по никакъв начин не се опитва да омаловажи ужаса, който носи войната, нито да я идеализира. Той обаче разбира, че просто с пацифистки призиви и пожелателно мислене, ... |
|
|
Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците. ... "Появата на "Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците" - част втора не бива да ни изненадва - участниците в (само)създалото се неформално литературно - историческо "братство Каймакчалан" имат още да ни кажат! И не само за боевете на емблематичния планински връх. Да съпреживяваш вълненията, а колкото и да е трудно, и съдбата на предците си, е не само синовен дълг, но и привилегия - не дадена от някого, не спечелена с едни или други средства, а постигната със силата на знанието, на просветения ... |
|
|
Извлечения от летописа: П. Р. Славейков 1890 - 1891. Препис на съвременен български: Д-р Николай Иванов Колев. ... "В ръцете си държиш извлечения от летописа на поп Йовчо от Трявна, който е починал на 23 март 1855 г. Да четем извадки от този изключителен документ дължим на П. Р. Славейков, който за първи път ги публикува в "Извлечения из летописа на поп Йовчо от Трявна" в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", издаден от Министерството на народното просвещение, София, Държавна печатница, Книга II, 1890, стр. 310; Книга III, 1890, стр. 381, Книга IV, 1891, стр. 601." Д-р ... |
|
|
Книгата е издадена за първи път от Георги Д. Юруков в София през 1926 г. Настоящото издание е препис на съвременен български от Д-р Николай Иванов Колев."Още когато изучавах българската история като ученик, чувствах инстиктивно неверността на теорията, че българите били от татарски произход. По-късно смесената теория на Марин Дринов пак не ме задоволяваше. Тридесетмесечното ми пребиваване в Скопие и Серес и познаването на трите български наречия ми даде възможност да се добера до истината, която реших да изложа писмено. Ако никой друг не се съгласи с откритата от мен истина, ще остана пак доволен, че съм я открил за ... |
|
|
"В ръцете си държиш книгата на Ю. И. Венелин "Критически изследвания към Историята на българите". Това издание излиза 171 години след първото руско издание в превод на български. Книгата е писана преди 1839 г., когато нашият народ е забравен от света и е пред прага на загубване на собствената си национална идентичност. Само по себе си написването на книгата и нейното публикуване след смъртта на Венелин от родолюбеца Денкоглу през 1849 година са събития от огромно значение за българското просвещение." Д-р Николай Иванов Колев ... |
|
|
Критично историческо изследване - том 1. Превод от руски: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Нека чужденците поради незнание или поради небрежност малко да се грижат за тях, но непростително е за нас да забравим българите, от чиито ръце ние получихме кръщението, които са ни научили да пишем, да четем, на чийто народен език е нашето благослужение, на чийто език в голямата си част сме писали почти до времето на Ломоносов, чиято люлка е свързана с неразвързваеми възли с люлката на руския народ и проч." Д-р Николай Иванов Колев. ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
