След бестселъра SPQR, в който Мери Биърд разказва историята на Древен Рим, Императорът на Рим се фокусира върху владетелите, управлявали Римската империя: от предвестника на едноличната власт Юлий Цезар (убит през 44 г. пр. Хр.) до момчето император Александър Север (убит през 235 г.). За разлика от традиционния подход, който проследява хронологично живота и управлението на императорите, робувайки на клишета като побъркания Калигула, чудовището Нерон, философа Марк Аврелий..., Мери Биърд акцентира върху характера на властта и нейния публичен образ. Каква власт са имали императорите в действителност? Наистина ли в ... |
|
Тази последна, пета част на Курса е по-особена и предлага два неконвенционални погледа върху човешката история. Първата част бих определил като по-прозаична и материалистична. От нея става ясно, че боговете в нашия свят са били вероятно представители на извънземни цивилизации, играли важна роля в човешката еволюция и древността. Вторият поглед е подчертано идеалистичен и разказва не за боговете, а за божественото, до което можем да се докоснем само през едно забранено усещане за света. През мистичната и митична древна философия, която захранва не само въображението, но придава нов смисъл на фундаментални понятия като ... |
|
Завоеватели - държавници. Тази трета част на моя курс е по-различна. Тя запознава читателя с четирима гениални пълководци и държавници, които имат огромна заслуга за оформянето на съвременния вид на Европа, а оттам и на цивилизацията като цяло. Защото Александър Велики осъществява и развива културния обмен между Европа и Азия, създавайки една многонационална империя с демократично устройство, предвиждащо равнопоставеност на отделните народности. Той утвърждава елинизацията на Изтока и оставя на Рим един завършен културен обмен между Азия и Европа. Гай Ю. Цезар от своя страна, приобщава към тогавашната европейска ... |
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |