Да живее България! ... България - "Свидетел - очевидец на страшните ѝ борби, на големите ѝ страдания, на безкрайната ѝ слава, аз се радвах, аз плаках, аз трептях с душата на целия народ! Обичал бих България за страданията ѝ вековни, за миналото ѝ славно и тъжно, обичал я бих за надеждите ѝ и за вярата ѝ в светло бъдеще и за борбите, чрез които то ще се постигне. О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Бъдете българи, синове на своя народ, чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава ... |
|
В царството на мрака, когато зимата танцува фокстрот над града, комисар Михаил Донов, наричан Мишената, е поставен пред мрачно изпитание − зеещи отвсякъде врати, мъртъв гарван пред дома му, черно куче, закачено за полицейския автомобил. И заплашителни строфи от стихотворения, намерени по странен начин. Серията убийства тепърва предстои и само кварталът, Грешният квартал, знае кои са белязани да умрат... Във всяка изпратена строфа убиецът посочва различни елементи от своите престъпления, но не и мотивите за смъртоносните си действия. Комисарят и неговият екип попадат в лабиринт, чиято парадоксална логика е изградена ... |
|
Част от поредицата "Вълчан Войвода". ... Христо Красин ни разказва увлекателна история, изпълнена с приключения и неочаквани обрати. Той се позовава на записките на поп Мартин - един от най-близките съратници на Вълчан войвода, който открива скрито съкровище в един от „банковите трезори” на римляните. Известни със своята изобретателност при опазването на златото, което добивали из нашите планини, те го криели в естествени пещери или ръчно прокопани галерии. Някои от тези „банки” вече са открити и разграбени, но повечето все още пазят тайните си. В интервю за Радио „Дойче Веле” преди години авторът повдига ... |
|
Книга подарък за особено скъп човек ... "Любовта едновременно причинява и страдание, и радост". "Любовта не завижда, завиждате ли - нямате любов". "Любовта е храна на живота: без нея не може да се живее и да се постигне нещо в света". "За всеки човек е определено, кого да обича. И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича". "Когато обичаме някого, ние го познаваме и се интересуваме от него като част от самите нас" ... |
|
Двуезично издание на български и френски език ... Има вълнуващи страници, които се превръщат в културен феномен, чрез който можем да прочетем музикалната ни летопис, музикалнокултурните ни нагласи, народопсихологията ни. Такава е историята на известните северняшки хора за духов оркестър. Създадени през първата половина на ХХ век в Северозападна България като индивидуално творчество, механизмите на тяхното разпространение предначертават пътя им на фолклоризиране. Причините за тази метаморфоза са в самата изпълнителска практика. Военните духови оркестри и селските музики са центърът на музикалния живот, особено в по-малките ... |
|
101 притчи за истински ценното в живота. ... Имало едно време един абитуриент, който се надявал, че богатият му баща ще му подари скъпа кола за завършването. Вместо това обаче получил... Библия. Ядосан, той напуснал дома си и така и не разбрал, че между страниците на книгата бил скрит ключът за мечтания автомобил. Колко често ни се случва да се прехласваме по опаковката на това, което животът ни поднася, или да се разочароваме, че тя не е така лъскава, както сме очаквали! А истината е, че там, зад златистата панделка на любовта, късмета и успеха или зад измачканата хартия на обидата, несполуката и провала винаги се крие ... |
|
Историята на едно много специално приятелство ... Единственото нещо, известно за Фин, автора на "Мистър Бог, тук е Ана", е, че е написал и "Ана и Черния рицар", а освен това е съставил "Книгата на Ана", придружавайки я с коментари. А единственото нещо, което би могло да се каже за тази трилогия е, че е уникална и няма аналог в световната литература. "Мистър Бог, тук е Ана" е първата книга за момиченцето, което Фин намира късно една вечер в средата на 30-те години на миналия век в Лондон. Той се представя съвсем лаконично: "За моя милост не е чувал почти никой, но все пак мисля, ... |
|
Подобно на знаменитото произведение "Българският Великден или страстите български", в което Тончо Жечев показва драматизма на борбата за независима българска църква в нейния епицентър - столицата на Османската империя Цариград, в своята книга "Иконостас на първите" Георги Хинчев проследява легендарния път на част от най-великите българи, тръгнали да възраждат пробудилото се за нов живот Отечество от най-изявения "наш" образователен център извън българските земи - някогашната южноруска столица Одеса. В нея се разкриват широк кръг от епохални явления и събития през целия деветнайсети век и на ... |