Романът Независима България на Пелин Пелинов описва на документална основа събития и личности след обявяване на Независимостта през 1908 г., до започването на Балканската война срещу Турция през 1912 г. Това е време на тържеството на предприемаческия дух на българина и на всестранен възход на нацията. В центъра на белетристичния разказ е възпламеняването и угасването на една огнена любов между млад офицер и богата девойка. Успоредно с тях са изобразени и драматичните съдби на много други герои от различните слоеве на обществото. Постигнато е автентично представяне на цар Фердинанд, тайните на дворцовия живот и ... |
|
|
Разговор в писма с Георги Господинов."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
|
Романът Объркани в свободата се състои от два сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. Втората сюжетна линия ни пренася в Средновековието и засяга темата за исихазма - едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни."Аз наистина вярвам, най- ... |
|
|
"Тази книга е като забита кама. Но не в гръб. И не в сърцето. В мутрата, в мутрата на злочестината, която наричаме държавата - кочина на раята. Във физиомутрата на така наречената "национална сигурност" - продадена, продажна, предадена, на колене пред разкопчания цип на разпасания чорбаджия. От душата си съм изтръгнала тази книга, изкървила съм я, изкъртила съм отломките на безсилието - че този живот не е за боклуците, а за смелите е този живот. Журналистиката е кално риене - от Бойко Борисов в Бояна, през офиса на Пеевски, до Ахмед Доган в Сараите, като една Райна Княгиня - през сокаците на подземните ... |
|
|
"Презвитер Еурико" е първият португалски исторически роман. Той хвърля поглед към последните дни на Вестготското кралство, установено в пределите на днешна Испания и Португалия. С изтънчен усет за детайла в описанието на средата и обичаите от миналото Алешандре Еркулано води читателя през историята за презвитера на Картея, малко селище близо до Гибралтар, който е бил воин в двора на Кантабрия, но след любовно разочарование намира тих пристан в свещеническия дълг. Разказът за злощастната любов между Еурико и неговата любима Ерменгарда се разгръща на фона на мюсюлманското нашествие на Иберийския полуостров през ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
|
Романизирана биография на Христо. Г. Данов. ... "Сам той бе вярвал в напредъка, в силата на знанията, но невинаги бе съзнавал докрай какво могат да сторят книгите..." Когато слабичкият Христо от Клисура се крие по копите сено, за да препрочита някоя книжка, заета му от даскала в школото, той дори не дръзва да мечтае, че след години ще отвори собствена книжарница в центъра на Пловдив. Нито пък подозира, че когато прекарва с чамов сал по Дунава първото си отпечатано календарче "Старопланинче", името му завинаги ще остане в историята като "Бащата на българското книгоиздаване". Неутолимото ... |
|
|
"Разводи, самоубийства, изневери, предателства - много са миазмите в "гьола за говеда", а още по-страшното е, че почти всички, които стигат до там, тръгват от чистотата и надеждата на извора. Онова, което прочетох, беше не само интересно и увлекателно, то ме покори с правдивостта си. Приемам романа на Тошо Тошев с цинизма, с трагикомедията, с невероятната тъга под повърхността за изгубената чистота. В тази книга няма напъни за "модерност", за "литературност", тя е убежище за дирещия истините за миналото и за настоящето, истини, от които капе кръв - нашата кръв, на виновните за всичко ... |
|
|
"Както е добре известно, всеки човек може да напише поне една книга и това е книгата на собствения му живот. Цочо Бояджиев е написал доста книги - философски, поетични, фотографски, доста книги е превел, но когато стане дума да напише нещо за собственото си "житие и страдание" - "тц!", както би казал Йордан Радичков. А хората, с които споделя дните си - приятели, колеги, познати - сме убедени, че той има какво да каже за себе си, за своето време и трябва да го направи! От нашето поколение, поколението, появило се на бял свят някъде към средата на миналия век, Цочо безспорно е един от тези, чието ... |
|
|
Според руската писателка Людмила Улицка "В известен смисъл всеки писател пише една и съща книга - книгата на своя живот". Булгаков започва романа на живота си през 1928 година и го завършва със смъртта си през 1940 година. Издаден на части в литературно списание през 1966 - 1967 година, пълният му текст излиза едва през 70-те. Майстора и Маргарита е многопластов роман в романа, в който реалност и фантастика са смесени в едно. Лирическа поема в проза, но и ярка сатира на своето време. Булгаков се фокусира върху глобални етически противоречия: доброто и злото, животът и смъртта, любовта, творчеството и ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
Вазовият род е много богат като имена, като наследници, като съдби - а приносът му в историята и в културата на съвременна България е тема необятна, но благодатна, за да се откроят фигурите на този толкова скромен и толкова велик български род. Той има свои представители във всички области: на духа, на военното дело, на военното изкуство, на медицината, журналистиката и дипломацията. ... |
