"Робин Дж. Колингуд 1889 - 1943 заема съществено място в културата на XX в. Публикуваните приживе Религия и философия (1916), Опит върху философския метод (1933), Новият Левиатан или човек, общество, цивилизация и варваризъм (1942) и отпечатаните след ранната му смърт Идеята за историята (1945) и Идеята за природата (1944) слагат мощен отпечатък върху хуманитарното и социалното мислене на века, най-вече през неговата втора половина, който отпечатък продължава да профилира това мислене и до днес. Идеята за природата играе специална роля в този процес. Изследването се фиксира върху три възлови периода от история на ... |
|
Подстъпи: 5 в 1. Озаренията на Хабермас и дори самите изковани от него термини до голяма степен са оформили начина, по който днес мисли обществото, политическото действие, демокрацията, медиите, езика, комуникациите. В тази книга, в 5 емблематични текста той самият ретроспективно обрисува целия спектър на мисленето си, докато същевременно резюмира половин век интелектуална история, върху която то не просто стъпва, но която мощно променя. Тези текстове - въведения в смисъл на подстъпи към 5 от най-високите върхове на усилията му - тръгват от сърцето на неговата революция, т.е. от питането що е комуникативно действие и ... |
|
Светът толкова се е променил, че младите трябва да измислят отново всичко: начин да живеят заедно, институции, начин на съществуване и познание... Есеистичната творба "Палечка" на френския философ, антрополог, историк на науката и писател Мишел Сер (1930 - 2019), публикувана във Франция през 2012 година, бързо се превръща в бестселър. В нея авторът се обръща към антропологичната трансформация в епохата на новите технологии, свързана с по-различната употреба на познавателните способности и организация на познанието, и твърди, че децата от времето на интернета и мобилните телефони - Палечка и Палечко - имат по- ... |
|
Как да се научим да преосмисляме възгледите си в нашия бързопроменящ се свят. Интелигентността днес не е достатъчна и дори понякога е вредна, защото ни кара да се вкопчваме в това, което знаем и което сме. По-голямо значение има способността ни да преосмисляме и да се отказваме от наученото, защото вече не е валидно, и дори от досегашните си възгледи, ако вече не ни служат. В ежедневието си обаче предпочитаме комфорта на увереността пред дискомфорта на съмнението. Вслушваме се в мнения, които ни карат да се чувстваме добре, вместо в идеи, които ни карат да мислим добре. Виждаме разногласията по-скоро като заплаха за ... |