От автора на поредиците за "Патрулите" и за "Дълбината" - Сергей Лукяненко. ... В далечното бъдеще човечеството е осъществило много свои амбиции и дори смята, че е намерило отговори на най-трудните въпроси. Човешката междузвездна империя се разширява, колониите ѝ процъфтяват, а в основата на обществото са спецовете, генетично изменени хора, които следват своето предназначение. За Алекс Романов, пилот-спец, щастието е даденост, защото и той следва генетично зададената си съдба. Лишен е единствено от способността да обича, но в замяна е получил нужните за професията му умения и морални качества. ... |
|
|
"Малките новели на Чавдар Ценов откриват невидими пролуки във всекидневието и от тях изникват причудливи светове - дълбоки, загадъчни, меланхолни. При това тези вдъхновяващи утопични пространства са създадени от изключително благороден материал: гъвкав, динамичен и остроумен език. Всяко потапяне на читателя в дълбоките води на тази проза го извежда до различни брегове. Следвайте смело "Отклоненията"! Борис Минков "Отклонения наесен" като отклонения въобще. От живота ни, от сърцевината ни, от същността ни. Чавдар Ценов обаче с това заглавие на неговите малки новели малко подвежда: отклонява ни ... |
|
|
Книгата е отличена с наградата за превод на Съюза на преводачите в България за 2015 г. ... Лирическият герой на романа "Пътища в нощта", шофьор на такси, ни води по нощните булеварди и глухи улички на Париж от 30 -те години на миналото столетие, из лабиринтите на спомените си, по кръстовищата на множество чужди съдби. Едновременно свидетел, участник и разказвач, той рисува сложния и противоречив образ на града, превърнал се по силата на различни исторически събития в своего рода нов Вавилон. През очите му на наблюдател, привидно отстранен, а всъщност дълбоко съпреживяващ, пред читателя се разкрива цяла галерия ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим, е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
|
Трето издание. С акварелни илюстрации от Дамян Дамянов. ... Това е история за светлината, която все пак побеждава мрака. За надеждата, която винаги крачи пред отчаянието. И за любовта, която надмогва загубата. История за новото начало, разказана със силата на думите и чистотата на образите. Млад мъж се събужда в реанимацията без спомен за тежката катастрофа, от която е оцелял по чудо. Единственото, което може да прави - обездвижен в шини - е да гледа болничния таван и с отегчение да слуша гласа на възрастния пациент на съседното легло. Съдбата трудно би събрала по-противоположни характери. Бъбривият оптимизъм на ... |
|
|
"Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България. Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата. Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една... Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще. "Уважаеми млади хора - ще кажа, - най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също - доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам - не ... |
|
|
"Когато светът беше невинен" продължава темата за детството от първите два романа на Йоана Първулеску чрез своеобразно пътуване във времето, като в поредица от свързани тематично глави проследяваме различни случки и приключения на разказвачката Ана като малко момиче в Брашов по времето на комунизма. Книгата се фокусира върху живота на едно семейство - това на Ана в един свят, изпълнен с вълнуващи събития от края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Надникваме и в по-ранните години на комунистическия режим в Румъния. Реконструираното детство от спомена е предадено с ирония от дистанцията на ... |
|
|
(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
|
На бруления от ветровете бряг в най-северната част на Нова Скотия се издига фарът "Уидоус Пойнт". Легендите, предавани от поколение на поколение, разказват, че фарът е прокълнат или че е обитаван от призраци. Повечето местни хора мислят, че там действа някаква тъмна сила, нещо зловещо, което е извън човешкия контрол. Нещо, което причинява лудост и... погубва. След поредица от необясними злополуки, убийство и самоубийство около фара е издигната непристъпна ограда и дълги години там не е стъпвал човешки крак. До един петъчен следобед през 2017-а, когато Томас Ливингстън, прочут автор на книги за свръхестественото, ... |
|
|
Заглавието на романа е заимствано от трактата по демонология Malleus maleficarum, публикуван през 1487 г. и служил почти два века като ръководство за инквизиторите в съдебните процеси срещу вещиците. Към този зловещ документ се придържа и адвокатът Боблиг от Еделщат, който в края на XVІІ в. пристига във владенията на знатния род Жеротин, за да разследва и съди лицата, обвинени в черна магия. Възползвайки се от прегрешението на една стара просякиня, набедена в оскверняване на светото причастие, този алчен и морално пропаднал човек инсценира серия от публични процеси, в които въвлича мнозина уважавани, почтени и най-вече ... |
|
|
Роман за първият български драматург Добри Войников. ... Кратък е житейският път на Добри Войников - само 44 години. От Шумен съдбата го води в Цариград, Браила, Болград, Гюргево и Велико Търново. Като учител, редактор, журналист, музикант, писател и драматург той е пионер във всяко свое начинание. Скромен, честен, безкористен, вдъхновен от голямата си любов към родината, Добри Войников се откроява като една от най-светлите личности през Възраждането. Изпреварил времето си в много отношения, той остава неразбран от съвременниците си и по думите на един от тях - "не видял нито един бял ден". Недооценен е и от ... |
|
|
В новия апартамент на семейството на Коралайн има двадесет и един прозореца и четиринайсет врати. Тринайсет от вратите се отварят и затварят. Четиринайсетата е заключена, а зад нея има само тухлена стена - до деня, когато Коралайн я отключва и открива коридор към друг апартамент в друга къща, досущ като нейната. Но и различна... Отначало всичко в другия апартамент изглежда чудесно. Кутията за играчки е пълна с ангелчета, които се навиват с пружини и летят из спалнята, с книги, чиито картинки се гърчат, пълзят и трепкат, с малки черепи на динозаври, които тракат със зъби. Но тук са и другите майка и баща, които искат ... |
