Изследването е посветено на терминологията на традиционната народна сватба в българския и румънския език, разгледана въз основа на езикови, етнографски и фолклорни данни. Фокусът върху тези два езика се определя както от вековното им взаимодействие, така и от близостта в традиционната народна култура на двата съседни народа. Макар че основната цел на труда е да се потърсят и изяснят сходствата в анализираната терминология, представени са и характерните различия, дължащи се както на принадлежността на българския и румънския език към различни групи в рамките на индоевропейското езиково семейство, така и на различните ... |
|
В настоящия сборник са включени три произведения на Свещеник Петър Цветанов Любенов, които се нареждат сред от първите етнографски изследвания в съвременната българска история. Произведенията са: Баба Ега или Сборник от различни вярвания, народни лекувания, магии, баяния и обичаи в Кюстендилско (отпечатана през 1887 г. във Велико Търново). Самовили и самодиви (отпечатана през 1891 г. в София). Сборник с разни умотворения из Кюстендилско (отпечатана през 1896 г. в София). В сборниците намират място материали от всички области на духовната култура на населението от Кюстендилско през първата половина на XIX век. ... |
|
В книгата се изследват различни народни обичаи от Възраждането, като Престъпулка, обичаи при раждане, при убиване на вълк, при пожар, обичаите за Свети Илия и Свети Георги, отношението на народа към магията, обичаите към гостите, старите дървета и птиците, детските забавления и поговорки. Включени са редица народни песни от Кюстендилско от XIX век. Отделено е специално внимание на взаимоотношенията и проблемите между българите и турците в региона, чифлиците и кафенетата. Петър Цветанов Любенов (1816 - 1905) е български духовник, фолклорист и етнограф. Автор на "Баба Ега" и "Самовили и самодиви". ... |
|
Днес повечето хора не вярват в старите обреди и съществуването на древни същества и магични предмети. Затова и ролята на кукерите и сурвакарите е променена. Маскираните игри са се превърнали в голям карнавал, където участие вземат всички желаещи - млади и стари, мъже, жени, деца. Маскираните играят на празника си в селото, а след това се явяват и на множество фестивали. Всеки район си има маскараден фестивал, където участват групи от цялата страна и чужбина, а Сурва в Перник и Кукерландия в Ямбол са двата най-големи. На фестивалите се представят маски и костюми, пресъздават се традиции и обичаи, свързани с маскарадната ... |
|
Пето допълнено и нецензурно издание. ... "Събраните в Скришен фолклор текстове въвеждат в тайното познание на българина за сексуалния живот. В сборника ще прочетем приказки, песни, наздравици, поговорки, гатанки, анекдоти. Те представят регионалната фолклорна култура на областите Граово (Перник и Брезник), Мрака (Радомирско), Знеполе (Трънско) и Трънско Краище. Но всяко българско селище, всеки регион познава своите варианти на публикуваните материали. Не малка част от тях са свързани с първата брачна нощ, изпитания за честна булка, за мъжка потентност, за доправяне на дете и други; физическите различия между мъжете, ... |
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
|
Съставител: доц. д-р Игнат Ст. Минков. ... Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. Сборникът е посветен на традиционната култура на българското население от района на Централния Балкан със склоновете му и полетата на север до прехода към Дунавската равнина, днес включени административно в Габровска област. Автори на студиите са учени от ИЕФЕМ и Института за български език при БАН, ВСУ Любен Каравелов - София, Великотърновския университет, музейни специалисти от РЕМО Етър и регионални музеи в Габрово и Велико Търново. За написването им през 1998 - 2001 г. са проведени теренни проучвания, финансирани от ... |
|
Народни костюми в Княжество България. Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители, околийски началници, общински кметове, съпровождащи описания и фотографии на народни костюми, които са се носили във всичките двайсет и три окръжия, съществували по онова време. Те са изготвени в отговор на окръжно предписание № 4019 от 12 април 1888 година на Министерството на вътрешните дела. Към настоящия момент то и последвалите го още три ... |
|
Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
Обичаи и обреди на българите. ... Обичаите и обредите, наситили времето от раждането на човека до годежа, носят мирогледната същност на предците ни, развивана, обогатявана и осмисляна. Те са неразделна част от цялостния бит и по своебразен начин отразяват неговото културно-историческо развитие. Лозинка Йорданова е известен етнолог, фолклорист, автор на над 20 научни и научно-художествени книги, стотици научни и научно-популярни статии в списания и ежедневници, има редица участия в наши и международни форуми. ... |
|
Трето издание. ... Това съчинение представя българската средновековна медицина (IX - XIV в.) като част от културата на източнохристиянския свят. Според нейния опит, човешкото тяло е съд за хумори и пневми, здравето е състояние на равновесие, болестта - на неравновесие между тях, най-важна диагностична стойност имат качествата на урината, свидетелстващи за хуморите и на пулса - за пневмите, терапията търси средства да възстанови, а профилактиката - да поддържа въпросното равновесие, действено начало в едно лекарство е неговото основно качество (топлота, мокрота, сухота и студенина) от определена степен (първа, втора и т.н.) ... |
|
Стефан Илчев (1898–1983) публикува за първи път този речник през 1969 г. в издателството на БАН. Изданието е отдавна изчерпано и не може да бъде намерено дори в българските библиотеки. Това лесно се обяснява с факта, че речникът има изключителна научна, културна и социална значимост. Обхваща и анализира личните и фамилните имена на българите от Освобождението насам, а някои и от по-далечно минало. Търси се техният произход, значението им и т.н. Безспорна е значимостта на този прецизен справочник за съвременната ни култура, гледана в най-широк смисъл: академична, социална, политическа. Този речник обхваща личните и ... |