30-40-те години на XIX век. ... Книгата разширява и проблематизира съществуващите познания и представи за ролята на църквата в духовния живот на местните български общества през 30-те и 40-те години на XIX век в Османската империя. Предназначена е за студенти историци, етнолози, културолози, както и за всички читатели, които се интересуват от значимостта на християнството в българското обновление през първата половина на XIX век. ... |
|
|
Книгата е написана въз основа на теренни проучвания в Странджа и на материали, събрани от бежанците от Източна Тракия, прокудени оттам през 1913 г. Тя разкрива уникалния народен календар и свързаната с него богата обредност на българите от цяла Югоизточна Тракия. Народната култура и фолклорът на българите от Странджа и Югоизточна Тракия възпроизвеждат редица реликти от мирогледа на древните траки с елементи от дионисиевите мистерии, на ранното християнство от времето на Св. Константин, както и на средновековната българска културна традиция. ... |
|
|
В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ... |
|
|
Кремъл - сърцето на Москва, е не само исторически, културен и религиозен център на Русия, но и символ на цялата ѝ политическа власт. Червените му стени са свидетели на безброй превратности и интриги, главоломни промени и смърт. Особено през XX век, когато победилият в "името на народа" комунизъм отстоява правото на живот с разстрел или отрова за противниците му. Размерът и обхватът на Сталиновите репресии спрямо политическите опоненти, културния, религиозен и военен елит, научно-техническата интелигенция и художественотворческия ешелон са безпрецедентни за времето си. Ала убийствата в Кремъл не секват и ... |
|
|
Между кориците на сборника "Обичаи и обреди от Провадийско" е съхранена ценна информация за обичайно-обредната система в календарния цикъл на местното население. Той е резултат от десетгодишно теренно проучване, събиране и анализиране на разнообразни източници, свързани с темата. Всяка дума и мисъл в него носят автентичния заряд на едно отдавна изгубено време, в което традицията определя правилния порядък на живота. Неспазване или отклонение от този порядък се асоциират с нещастие, а в мирогледа на някогашните хора нещастието се асоциира най-често с гладна година, празен хамбар, болест и смърт. Затова в ... |
|
|
Борис I е една от най-емблематичните и драматични фигури в българската древност. Езическият велик хан, а по-късно християнски княз Борис-Михаил е владетелят, който налага кога с неописуемо насилие, кога със святост и благост, но винаги с дълбоки прозрения в далнините на народа си православието и славянската писменост. Тези два държавнически акта, слели прабългари и славяни в единна европейска нация, превръщат България в една от най-великите и могъщи държави на своето време и предначертават Златния български век на сина му - Симеон."Съновидението" е написано на език, вдъхновен както от оригиналните исторически ... |
|
|
"Да докоснеш душата си с песен" е сборник от 70 народни тракийски песни от района на село Скалица. Те са авторски песни на Нейка Петрова, създадени по образци на автентични народни песни от Ямболския край. Целта на тази книга е да съхрани частица от огромното автентично културно наследство на България. Голяма част от песните са събирани и съхранявани от 70-те години на миналия век до наши дни. ... |
|
|
Изследването е посветено на терминологията на традиционната народна сватба в българския и румънския език, разгледана въз основа на езикови, етнографски и фолклорни данни. Фокусът върху тези два езика се определя както от вековното им взаимодействие, така и от близостта в традиционната народна култура на двата съседни народа. Макар че основната цел на труда е да се потърсят и изяснят сходствата в анализираната терминология, представени са и характерните различия, дължащи се както на принадлежността на българския и румънския език към различни групи в рамките на индоевропейското езиково семейство, така и на различните ... |
|
|
Тази книга предлага нов и приносен прочит и на читалищната институция, и на нейните способности за опазване на фолклора (културата) чрез свързаните с общностите възможности за преобразуване на смисли, и на взаимното съучастие на двете: институция и култура. ... |
|
|
Народни костюми в Княжество България. Книгата е посветена на ценен извор за историята на традиционното облекло от 1888 - 1889 година, съхраняван във фонда на проф. Иван Шишманов при Научния архив на Българската академия на науките. Той съдържа рапорти на окръжни управители, околийски началници, общински кметове, съпровождащи описания и фотографии на народни костюми, които са се носили във всичките двайсет и три окръжия, съществували по онова време. Те са изготвени в отговор на окръжно предписание № 4019 от 12 април 1888 година на Министерството на вътрешните дела. Към настоящия момент то и последвалите го още три ... |
|
|
Съставител: доц. д-р Игнат Ст. Минков. ... Етнографски, фолклорни и езикови проучвания на България. Сборникът е посветен на традиционната култура на българското население от района на Централния Балкан със склоновете му и полетата на север до прехода към Дунавската равнина, днес включени административно в Габровска област. Автори на студиите са учени от ИЕФЕМ и Института за български език при БАН, ВСУ Любен Каравелов - София, Великотърновския университет, музейни специалисти от РЕМО Етър и регионални музеи в Габрово и Велико Търново. За написването им през 1998 - 2001 г. са проведени теренни проучвания, финансирани от ... |
|
|
Областта Ропката, или още известна с географското си название Хвойненска котловина, е един изключително интересен и важен в културно-езиково отношение родопски район. Тя се намира в североизточното разклонение на Западните Родопи, като заема средните части от долината на река Чепеларска. Населението на областта Ропката е носител на невероятно богата материална и духовна култура и говори на един от най-архаичните родопски диалекти, който е важно звено в здраво сключената верига на говорите от българското езиково пространство. Със своите основни езикови особености той осъществява връзката между тракийските и централните ... |
