Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
|
|
"Някога" - ето я най - красивата дума. Някога - означава минало (смътен спомен). Или бъдеще (смътна мечта). Някога - означава минало! Някога - означава бъдеще! И - никога настояще! Никога! (Настоящето - най - вулгарният миг в триединството!) Благодарна, дискретна, уютна -"Някога!". 1991 г. ... |
|
|
"Обичам Слънцето на живота... И луната на изкуството обичам... Като че ли - най-красив е здрача... Не, нощ... Не, изгрев... Не..." ... |
|
|
Великолепната поезия на Иван Бунин е също толкова силна и носи в себе си дълбочината на руската душевност със същата сила, с която ни я описва и неговата велика проза. Блестящият превод на Кирил Кадийски доказва, че поетът Бунин е на едно и също нива като прозаика - Нобелов лауреат. Младост В леса изсъхнал дълъг бич свисти, из храсталака щъкат крави и синият кърпикожух цъфти, и листи шушнат в редките дъбрави. И облаци дъждовни стелят дим, и свежи ветри духат из полето, и в тайна радост се топи сърцето - животът като степ е пуст, необозрим. Иван Бунин ... |
|
|
Неизвестно защо паметта се реши отново да посегне към забравения куп със сюжети от миналото. Навярно тези истории са идвали в неподходящ момент, когато не съм бил готов да ги разбера и напиша, или съм бил отдаден на други случки и съдби. Образите, на които се посвещавах в онова горчиво време, героите и героините на стъписващите тогавашния читател "частни случаи", най-често бяха груби и жестоки, объркани, окаляни, а някои от тях - окървавени. Чудно, но точно тези герои и сюжети съм намирал за неотложни, не съм позволявал да ги отместя, нито да ги оставя "на склад". Вероятно - защото съм виждал как ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
|
|
Томът съдържа разкази (1959 - 1965 г.). ... "Събрани съчинения - Том 1" проследява първите стъпки на писателя в литературното поле. Още първата му книга "Сърцето бие за хората" е забелязана от литературната критика, която тепърва ще се лута в търсенето на определения за литературата на Радичков. От работата като журналист, перото му го отнася в сферата на художественото писане. И ако в първите три сборника той може би има известни колебания за собствения си почерк, то "Свирепо настроение" е онази книга, която дава на българската литература и на самия автор знак за началото на съграждането на ... |
|
|
Новата книга на Цветан Начев е искрена, остро изповедна и завладяваща с непосредната естественост и простота на изказа, с изчистеността на сравненията и оригиналната метафорика. Това е книга, заредена с благородна и светла вътрешна енергия. Талантливото вплитане на грубата реалност в деликатната плът на интимната поезия, майсторското използване на контраста между мечта и действителност – такива неща издават колко големи са са творческите възможности на поета. ... |
|
|
С това издание издателство "Жанет - 45" представя творчеството на Калин Донков. Първият том представя неговата поезия. Жест Да не повярваш, че още съм на света! Въжето на случая не отбегнах ли аз с тежестта си? Не мен ли любовна експлозия грозно разкъса? Не мойто ли бедно сърце като кос нажален отлетя? Из книгата ... |
|
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
|
"Сборникът очертава ясно идейно-съдържателната и формалната линия, характерни за руската поезия изобщо - борбата между светлината и мрака, унищожаването и спасяването на човешката ценности през войната, търсенето на опора в руския характер и в нравствеността на обикновените хора."Слепване на отломките от човечност" в един безумен и жесток свят - това е доминантата на руската поезия, отчетливо прокарана в антологията. Горещо я препоръчвам на читателите, които не са загубили вкус към красивото и стойностното слово."Здравко Недков ... |
|
|
Цветна книга с мисли на известни личности и афоризми за съдбата. Поредицата Колекция от знания са книги, учещи ни неусетно на безброй полезни знания и умения, с чиято помощ можем да се справим с напрегнатото си ежедневие и да постигнем хармоничен живот без болести, тревоги и стрес."Това, че съдбата е поставила препятствие на моя път, съвсем не означава, че аз съм длъжна да се отрека от своите мечти." Джоди Пико Книжката е в удобен, джобен формат и е с размери 11 x 7 cm. ... |
