"...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят".
Георги Данаилов ... |
|
|
“Отдалечаване на въздуха” излиза 1 година след смъртта на Георги Рупчев - емблематичния поет на 80-те и 90-те години, на “времето на инакомислието и инакописането”.
Могъщата привлекателност на стиховете му си остава препъникамък за тълкувателите – вероятно защото за самия него поезията бе “инстинкт за неприспособимост”, домогване до изразяване на неизразимото, доближаване до тайната на живота и времето.
В изданието на “Труд” са включени всички стихове на поета.
Съставител е Деян Деянов, а подкрепа оказва Центърът за книгата при Министерство на културата. ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.
Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни,
ако духът му в нашите огромни
на битието и небитието
усеща още полух от небето;
ако последната любов е ден последен
и от живота му, ако наведен
над себе си, намери там утеха
за онова, което му отнеха
тирани, словоблудци, бури, време -
събраното във шепите си семе
той в слънчеви пространства ще разпръсне,
за да изчезне.. Или да възкръсне."
Из книгата
"Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко.
Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга".
Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот.
"Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница –
са заключени моите стихотворения.
„Душата ми се избави като птица
от примката на ловци…“
Слушам техните песнопения
и се мъча да пея с тях.
Но сега ли случи да онемея?
Аз, който довчера възторжено пях,
днес не мога да пея.
Днес коленича пред своите горди чеда,
които избраха страданието пред позора.
Едно е да пееш на свобода,
а друго – да пееш в затвора,
където войници стоманени,
послушни, жестоки и глупави
устите разбиват с камъни,
коленете трошат с чукове.
Моите думи мълчат – мъченици –
там, в ореола на християнското житие,
или тук, в кадифените белезници
на ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
