"...Ние обичаме да разказваме приказки на децата. Длъжни сме да им разказваме. Защото приказките са нашето извинение пред тях. Извинение, че светът, който сме им подготвили, все още не е онзи, който те заслужават. Ние се извиняваме, а децата винаги ни прощават. Затова тъй често ни молят да им разказваме приказки, които отдавна вече знаят".
Георги Данаилов ... |
|
|
“Отдалечаване на въздуха” излиза 1 година след смъртта на Георги Рупчев - емблематичния поет на 80-те и 90-те години, на “времето на инакомислието и инакописането”.
Могъщата привлекателност на стиховете му си остава препъникамък за тълкувателите – вероятно защото за самия него поезията бе “инстинкт за неприспособимост”, домогване до изразяване на неизразимото, доближаване до тайната на живота и времето.
В изданието на “Труд” са включени всички стихове на поета.
Съставител е Деян Деянов, а подкрепа оказва Центърът за книгата при Министерство на културата. ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю.
„Мисълта е това, което отваря път – пътя , който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх.
Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
Томът съдържа новели. ... Книгата е част от 12-томната поредица "Събрани съчинения" на Йордан Радичков. В нея е събрано жанровото разнообразие на Радичковото творчество. Всеки том включва разнообразни коментарни материали – критически статии, бележки, показалец на имената. Събраните съчинения са представени в хронологичен ред. Резултатът е една книга, която е единствена по рода си и е почти цялото творчество на Радичков.
"Това е частна инициатива на една малка група хора като идеята е да бъде събрано цялото творчество на баща ми. То е академично издание на творчеството на един автор и се оказа, че в ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници.
Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ... |
|
|
"Ако човек жив все още помни,
ако духът му в нашите огромни
на битието и небитието
усеща още полух от небето;
ако последната любов е ден последен
и от живота му, ако наведен
над себе си, намери там утеха
за онова, което му отнеха
тирани, словоблудци, бури, време -
събраното във шепите си семе
той в слънчеви пространства ще разпръсне,
за да изчезне.. Или да възкръсне."
Из книгата
"Новата книга на Андрей Андреев "В този край на света" е заредена с неприсъща сякаш за този поет енергия на бунта, съмнението, несъгласието, възражението. През годините сме свикнали да възприемаме Андрей ... |
|
|
"Комедиите в тази книга са писани не за книга, а за сцена. Но театърът като че ли малко се интересува от съвременни български автори, а от моя милост като автор - още по-малко.
Първият ми контакт с театъра, не като зрител, а като текстописец бе удар в гредата. Вече работех в "Стършел", имах няколко издадени книжки и няколко стотици публикувани разкази и фейлетони. Имах и някакво самочувствие на автор хуморист. Изглежда, самочувствието е било прекалено или пък свободното ми време, та написах и две едноактни комедийки. Подвързах ги в папчица и ги занесох в най-малкия тогава театър, оня със 199 места - по ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
