"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове.
Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?"
Иван ЛанджевГабриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
Смях в залата... А коя е залата? Разбира се, България. Не оная камерната, а другата - по-голямата, дето е с площ 111 хиляди квадратни километра.
В тая зала „България" вече близо двайсет години продължава концертът, наречен „мирен преход". Кой е диригентът, кои изпълнителите и кои са зрителите на безкрайната симфония? Не знаете?... Тогава четете „Смях в залата"... Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Една весела книга в три части. Започва със сицилиански роман епопея на незабравимите, с главен герой Кръстника и второстепенни изпълнители Дон Миле Кали Бали, Дженерале ди Джуро, ... |
|
|
“Отдалечаване на въздуха” излиза 1 година след смъртта на Георги Рупчев - емблематичния поет на 80-те и 90-те години, на “времето на инакомислието и инакописането”.
Могъщата привлекателност на стиховете му си остава препъникамък за тълкувателите – вероятно защото за самия него поезията бе “инстинкт за неприспособимост”, домогване до изразяване на неизразимото, доближаване до тайната на живота и времето.
В изданието на “Труд” са включени всички стихове на поета.
Съставител е Деян Деянов, а подкрепа оказва Центърът за книгата при Министерство на културата. ... |
|
|
Томът съдържа новели. ... "Събрани съчинения - Том 5" представя автора като новелист и някои от най-интересните му текстове в тази форма. Сред тях се нареждат и онези истории, на които е съдено да заживеят на големия екран и да заемат своето място в историята на българското кино - "Последно лято" на режисьора Христо Христов, "Горещо пладне" на Зако Хеския, "Привързаният балон" на Бинка Желязкова. В съдържанието са включени произведенията "Вятърът на спокойствието", "Тенекиеното петле", "Неделя", "Горещо пладне", "Привързаният балон", ... |
|
|
В книгата "Бохемските кафенета на соца" журналистката Мариана Първанова за пръв път разказва за ролята на "Кристал", "Кравай", "Яйцето", "Феята" и "Бразилия" като артистични средища в София. Авторката тръгва по стъпките на най-легендарните софийски кафенета от 1944 г. и стига до 1989 г., за да установи, че те са поне 40 на брой. Ценното е, че тя дава думата на самите творци - Кирил Маричков, Ириней Константинов, Любен Зидаров, Крум Дамянов, Валентин Старчев, Стефан Илиев-Чечо, Емил Попов, Дамян Обрешков и още много други, които си спомнят кои са били любимите ... |
|
|
Последният, видял бял свят приживе роман на без време отишлия си от нас белетрист, с безпощадна жестокост прави по-скоро вивисекция на една връзка, избухнала в болезнено чувство и достигнала до точката на безпаметна любовна зависимост. Романът „Аутопсия на една любов” е първата значителна по обем творба след една дълга пауза в творчеството на Виктор Пасков. Книгата всъщност е най-внушителното произведение на писателя, представяща в огромна степен литературното му майсторство и нежеланието му да се вписва в определени „свише” рамки. При излизането си редица родни критици определят романа като „порнография”, заслепени от ... |
|
|
"Трябва да изживеем именно този живот, мили Джими. И то не как да е - а като добри хора! Мускулите на челюстите ни трябва да станат като стоманени въжета - от стискане, защото ние трябва да преодолеем слабостите си и ето точно така ще станем добри и щастливи. Никакви самообвинения, никакви угризения, никакви колебания! Напред, напред, напред! Като сьомги под леда!
Само така можем да станем щастливи! С ужасна смелост. Като не очакваме нищо. Най-малкото пък - щастие! Само така можем да станем щастливи. Или пък, ако не станем, поне няма да съжаляваме. Войникът не съжалява! Той гледа навън, през прозореца на колата. И ... |
|
|
Двуезично издание на български и арабски език. ... |
|
|
"Жив и свободен" е поетична книга на известния поет Атанас Капралов, когото немалко литературни критици определят като явление в днешната наша поезия.
Атанас Капралов е роден в Димитровград. Завършил е българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Работил е като уредник в дом музей "Пеньо Пенев", директор на Драматичен театър "Апостол Карамитев" в родния си град, управител на "Компакт прес" и "Компакт арт". Автор е на стихосбирките "Нежен скитник", "Завръщане в слънцето", "Голота", "Дамгосан", на ... |
|
|
Сигурно няма човек, докоснал се до поезията на Руми и останал безразличен, прочиташ цитат в някоя книга и великия ирански поет и мистик ти става любим. Независимо, че само няколко стиха могат да те омагьосат, двустишията на Руми в тази книга са претворени в проза, за да може по-лесно да се забележи ценното в съкровището – тук може да се прочете само на страница и половина „Алхимикът“ на бразилеца Коелю.
„Мисълта е това, което отваря път – пътя , който води към истината“, а въвличането ни в мисълта е съпроводено от различни прояви на страх.
Книга за всички, които искат да се вгледат в съкровената човешка природа. ... |
|
|
"В тази книга – като в тъмница –
са заключени моите стихотворения.
„Душата ми се избави като птица
от примката на ловци…“
Слушам техните песнопения
и се мъча да пея с тях.
Но сега ли случи да онемея?
Аз, който довчера възторжено пях,
днес не мога да пея.
Днес коленича пред своите горди чеда,
които избраха страданието пред позора.
Едно е да пееш на свобода,
а друго – да пееш в затвора,
където войници стоманени,
послушни, жестоки и глупави
устите разбиват с камъни,
коленете трошат с чукове.
Моите думи мълчат – мъченици –
там, в ореола на християнското житие,
или тук, в кадифените белезници
на ... |
|
|
"Духовна песен" е най-известното произведение на испанския мистик. Състои се от едноименна поема и подробен неин коментар в проза. За разлика от своите предшественици - "Изкачване на планината Кармин" и "Тъмната нощ", съчинението "Духовна песен" няма за изричен адресат хората на духа и цялата монашеска общност на реформирания Кармил, а е написано за манастира на босоногите кармилитки в Гранада и по-специално за неговата настоятелка, Анна Исусова. Това допринася за наглед по-достъпния му стил, но всъщност определя по-мистичната му положеност и по-дълбокия му смислов заряд. Без да ... |
Рейтинг: 10.00 / 3 гласа 
