| Ако животът е само болка и страдание, струва ли си да го има? Ако всеки ден се събуждаш с ужас от това, което може да ти поднесе денят, струва ли си изобщо да го започваш? Ако пред очите си виждаш единствено смразяващи картини на смърт и болка, ако всяка мисъл за бъдещето е свързана с чувство за абсолютна безизходица и вакуум, ако няма нещо в теб самия, което смяташ за хубаво, то защо трябва да се мъчиш?"Здравейте, аз съм Борис, повече от 15 години страдах от депресия, безсъние и паническо разстройство. Аз умирах всеки ден, по няколко пъти на ден, за да се изправя след поредния пристъп на паника и да продължа  ...  | 
|  | 
| 2000 година, края на септември. В разгара на Октобърфест един 18-годишен тийнейджър, току изкласил Немската гимназия в София и преодолял цялата абсурдна въртележка на визовия режим за следване в престижен университет, слиза от самолета на летището в Мюнхен. Оборудван е с два куфара от времето преди новата ера и един животоспасяващ леген, но и с твърдата нагласа да покори Запада и да докаже, че България има много какво да предложи в негово лице. Реките от мед, масло и конвертируема валута; работа, която ринеш с лопата; луксозните жилища за жълти стотинки и всякаквите други благини на другия свят се оказват... мираж. Налага  ...  | 
|  | 
| Или 9 години борба с безсънието, себе си... с всичко.  Какво прави човек, който се бори с клинична депресия, панически атаки и хронично безсъние? Пише статуси във Facebook. Девет години статуси - раждания, смърт, кризи, Ковид, война в Украйна, избори... В тази книга е събрано всичко, което е минало през овъртолената глава на един нищо и никакъв, но по своему необикновен български Борис. Девет години живот и девет години статуси с всичко, което животът може да предложи - смешно, тъжно, страшно, съмнения в себе си, в света. Когато човек не може да спи, мисли и пише, и го бута тоя живот да върви нанякъде, все едно накъде.  ...  |