В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
|
|
Основополагаща творба на един от най-значимите учени на ХХ в. "Материална цивилизация, икономика и капитализъм“ е въведение в световната история от XV до XVIII в. Настоящият том се издига над партера на материалния живот, който бе предмет на първата част на този труд, и разглежда следващите го непосредствено по-горни етажи на икономическия живот, а над него - и на капиталистическото действие. Стремя да анализирам съвкупността от игрите на размяната, като се почне от простата натурална размяна, та се стигне до най-сложната форма, включително и капитализма. Тръгвайки от възможно най-прилежното и безпристрастно ... |
|
|
Очевидната многобройност на обясненията на историята, тяхното раздалечаване между различни гледни точки, дори противоречията им всъщност се съгласуват в една диалектика, свойствена на историята, основана на разнообразието на самите исторически времена: бързо време на събитията, проточено време на епизодите, забавено, мързеливо време на цивилизациите. Може да се остане в границите на едно или друго историческо време всеки път, когато става въпрос за отделно изследване. Обаче всеки опит за глобално историческо обяснение - каквато е историята на цивилизациите - задължава да умножим тези фотографии, различни по времето на ... |
|
|
Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот - ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет , които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но ... |
|
|
Темата на тази книга е доста съществена за формирането на европейското самосъзнание днес, когато се изгражда общоевропейски дом, защото потомците на модерния европейски културен свят неизбежно и с право ще разглеждат универсално-историческите проблеми, задавайки си въпроса: Кои обстоятелства доведоха до неоспоримия факт, че точно на територията, наричана Западна Европа, са настъпили културни явления, които са универсално валидни за целия свят. ... |
|
|
През 1818 г. тридесетгодишният Артур Шопенхауер завършва и публикува своето съчинение "Светът като воля и представа". Всичко, което Шопенхауер създава след това - през 72-годишния си живот, е защита, разработка на детайли и подробности, конкретизация на неговото основно произведение. Така че ако има автори на едно произведение, между тях без каквото и да е съмнение попада и Шопенхауер. "Светът като воля и представа" е orus vitae, произведението на живота на Артур Шопенхауер. Сам авторът е гледал на "Светът като воля и представа" като на свое най-представително съчинение, като плод на цялото ... |
|
|
Човекът, за когото ще говоря, не е рицар или духовник, не е нито епископ, нито "велик", още по-малко буржоа, търговец, земевладелец или образован. Той е човек, когото тревожат дъждът, вълкът и виното, сандъкът с жълтици, ембрионът и още огънят, брадвата, съседът, креватът, Спасението, все неща, за които ни говорят само при случай или поради претенциозност, пречупени през деформиращата призма на политическите институции, обществените йерархии, юридическите правила или предписанията на закона. Следователно тук няма да намерите икономическо експозе, нито схема на развитието на производството или пък нещо за ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
В поредицата си "Съчинения в шест тома" издателство "Захарий Стоянов" представя книгата на Аристотел - "Органон - част 2". ... На вниманието на читателя е първото българско многотомно издание на Аристотел. Шестте тома включват неговите основни логически, натурфилософски, метафизически, етически, политически и реторически съчинения. В съдържанието на последния са фрагментите и словник към цялото издание. Всички томове включват предговор, коментар, показалци и библиография. ... |
|
|
От университетската философска поредица - "Какво значи това?". ... "Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи "мой живот" и "наш живот", какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет ... |
|
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
Книги
