В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
|
|
Основополагаща творба на един от най-значимите учени на ХХ в. "Материална цивилизация, икономика и капитализъм“ е въведение в световната история от XV до XVIII в. Настоящият том се издига над партера на материалния живот, който бе предмет на първата част на този труд, и разглежда следващите го непосредствено по-горни етажи на икономическия живот, а над него - и на капиталистическото действие. Стремя да анализирам съвкупността от игрите на размяната, като се почне от простата натурална размяна, та се стигне до най-сложната форма, включително и капитализма. Тръгвайки от възможно най-прилежното и безпристрастно ... |
|
|
Очевидната многобройност на обясненията на историята, тяхното раздалечаване между различни гледни точки, дори противоречията им всъщност се съгласуват в една диалектика, свойствена на историята, основана на разнообразието на самите исторически времена: бързо време на събитията, проточено време на епизодите, забавено, мързеливо време на цивилизациите. Може да се остане в границите на едно или друго историческо време всеки път, когато става въпрос за отделно изследване. Обаче всеки опит за глобално историческо обяснение - каквато е историята на цивилизациите - задължава да умножим тези фотографии, различни по времето на ... |
|
|
Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот - ... |
|
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
|
Трагедия и надежда показва годините от 1895 до 1950 като период на преход от свят, доминиран от Европа през XIX в., към свят на трите блока през XX век. С яснота, перспектива и кумулативно въздействие проф. Куигли изследва естеството на този преход през двете световни войни и световната икономическа депресия. Като интерпретативен историк той показва всяко събитие в цялата сложност на неговия исторически контекст. Резултатът е уникален труд, който се отличава с няколко качества: дава представа за света от гледна точка на влиянието на различните култури и възгледи едни върху други, показва по-пълно от всеки друг подобен ... |
|
|
Джон Миършаймър може да бъде наречен един от най-влиятелните мислители в наши дни и книгата му Голямата заблуда показва защо. Това е един от най-значимите трудове в областта на международните отношения, но и един от най-депресиращите, защото неговата централна теза за анархичната природа на международната система е аргументирана безупречно и трудно може да бъде оспорена. Според автора погрешно възприетият либерален идеализъм (а не реализъм) във външната политика всъщност е причината за много от настоящите световни проблеми. Либералният идеализъм е в най-добрия случай чиста заблуда, а в най-лошия - откровено лицемерие, тъй ... |
|
|
Четвърто издание. ... Критиката на практическия разум е не само във формално отношение последната редакция на предварителното изследване на принципите на Метафизиката на нравите, която дойде по-късно, но и окончателната редакция на мисълта на това изследване. В предговора към изданието си на Критиката на практическия разум от 1929 г., излязло в Събраните съчинения на Кант под негова редакция, Форлендер отбелязва, че по съдържание тя наистина стои по-близо до Основи на метафизиката на нравите, но по значение е насочена повече към Метафизиката на нравите, че тя е едно от трите основни звена на моралната философия на Кант и ... |
|
|
В живота на всеки народ главна роля играе неговата способност към промяна. Ако тази способност е твърде слаба, осъществяването на какъвто и да е прогрес е трудно и нацията е обречена на изчезване; и обратно - ако тя е много голяма, народът губи връзка с миналото си и също загива. Благодарение на развитието на науката бе снето гъстото покривало, което скриваше от нас древната историята и в миг, пред нашите изумени очи се показа дълго минало, за което никой не подозираше - цял свят от цивилизации, раси и езици. Милиони хора, които са се борили, градили, мислили в течение на хиляди години. Цивилизацията е факелът, чиято ... |
|
|
Трите студии на Хосе Ортега-и-Гасет, които са преведени за пръв път на български език - "Размишления за техниката", "Историята като система" и "Идеи и вярвания", са своеобразна абревиатура на творчеството на този най-значим испаноезичен философ на ХХ век. Относително кратки, те съдържат обобщение на няколко основни теми на ортегианската мисъл: въображаемото като неотменимото условие на човешкия живот техниката като начин за "спогаждането" между природата и човека историята като "естеството" на човека вярванията като онова, което не се мисли, докато човек мисли, но без ... |
|
|
"Дал си ясна сметка, че цялото му следващо творчество е само вариации на тема "Светът като воля и представа", Шопенхауер озаглавява едно от по-късните си съчинения "Parerrga und Paralipomena" (1851), сиреч "странични и останали" произведения. В това отношение твърде показателен е издаденият през 1844 г. (четвърт век след първия ) втори том на "Светът като воля и представа". Разбира се, авторите на двутомни съчинения са безброй и тяхното изреждане би представлявало една скучна и безсмислена статистика. Но едва ли би се намерило друго така замислено и осъществено двутомно ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
