"Аз съм Никола Крумов на трийсет и няколко години. Пристигнах от моето село в града с над сто буркана и четири пръта суджуци. Имам домашна ракия за шест средно големи сватби (от по 300 човека) и пак ще ми остане. Получих висше (да се чуди човек на образователната ни система) в специалността "Отваряне-затваряне на празен хладилник с пълни ръце." Отдавна съм "тиган" (човек, който не експлоатира зеленчуци и плодове за храна). Харесва ми да гледам телевизора, когато е изключен. Обичам мазна шкембе чорба с много ледена бира - следователно съм духовна личност. Мога да набия почти всеки, любимата - ... |
|
|
Току-що сте се качили на самолет, изпълняващ редовен вътрешен полет от Лос Анджелис до Ню Йорк. На борда има още 143 души и всичко изглежда като поредното пътуване, което ще премине неусетно. Ала това, което не знаете, е, че само 30 минути преди да излетите, семейството на главния пилот е било отвлечено, а самият той е бил изправен пред страховит ултиматум - да убие всички пътници или да изгуби безвъзвратно съпругата и двете си деца. Единственият начин да спаси близките си е да следва нарежданията на похитителя и да разбие самолета..."Ултиматум е необикновен трилър - автентичен и завладяващ." Джеймс Патерсън ... |
|
|
"Принц е вторият роман на писателя Валентин Меламед. Авторът е много сладкодумен разказвач, честен и откровен биограф на времената, които е преживял, на събитията, които описва, защото не е само техен свидетел, но и пряк участник в тях. Това обяснява предпочитанията му към реални, а не измислени сюжети, към истински житейски случки и откровени любовни истории. Принц е безпределно искрено, безхитростно, художествено четиво, достъпно за широк кръг читатели, които харесват автори с ироничен и самоироничен стил на изложение. Както в романа Бригадата, и тук В. Меламед редува саркастични сцени от социалистическото ни ... |
|
|
Короната. Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент - да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент - Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята. Пътят на Морган. Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване - такъв е пътят на Морган в Сага за Австралия. Колийн ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... В понеделник ще е късно е книгата, която изстреля Добромир Банев във висините на съвременната българска поезия. В нея ще разпознаете много от знаковите му стихотворения. Много читатели нямаха възможност да се докоснат до книгата, тъй като преди десет години тя се изчерпа в книжарниците за съвсем кратко време. Веднъж написани, думите вече имат собствен живот, но е прекрасно да можеш да се докосваш до тях, когато поискаш. Затова сега, в ново издание, В понеделник ще е късно предоставя тази възможност за онези, които някога са пропуснали да я направят част от личната си библиотека. Книгата ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Пълната версия."Това са моите Шест етажа без асансьор, за пръв път в пълната им версия. Много ги обичам, защото съм ги изкачвала (и продължавам) стъпало по стъпало, с почивки, с устрем, летейки нагоре, без да докосвам перилата, с бавно слизане и томителни въздишки. Изкачването на тези етажи ми бе изпратено сякаш свише по време на затворен, враждебен, застинал в ням ужас свят. И разбрах, усетих с кожата и ума си колко е хубаво да си Малката. Така животът ми стана цял и пълен, изживян дотук без никакви пропуски. Позволих си да бъда слаба. Слаба до силния. И достатъчно силна да понеса ... |
|
|
София в годините на зрелия социализъм. Група бивши съученици от столична гимназия в Лозенец споделят обща бохемска компания и заедно преживяват както драматичните си интимни истории, така и своите малки форми на съпротива срещу нормата - идеологическа и морална. А сърцето на този разнороден приятелски кръг е Коко Бохема - роден артист и неустоим красавец, неприспособим към режима, обладан от мечтата за Ориент Експрес, отвеждащ отвъд границата. Една експресивно разказана история, изпълнена с въздигащи и принизяващи човешките страсти, ненаситна любов и предателства, нанизани на нишката на документални събития. Роман за ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Драги читателю, тази книга не е присъда, назидание или отмъщение. В нея съм събрал мои публикации във Фейсбук, в които се опитвах да създам реалистична картина на събитията, белязали съдбата на няколко поколения. С текстовете си се връщам назад в миналото и показвам фрагменти от онези времена като в своеобразен калейдоскоп, в който и читателят ще се включи със собствените си спомени. Възможно е мнозина да се трогнат, дори да поплачат, когато съдържанието в разказите съвпада с техните лични преживявания. Не ми се ще обаче горчивата утайка, останала в душите ни, да предизвиква гняв към Съдбата. Нека заедно да останем ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Виж сега, моето момиче е за истинските истории на вдъхновяващи жени, които са били достатъчно смели да преследват целите си въпреки всички, които не са вярвали в тях. Вдъхновение за написване на разказите в сборника са познатите на всички ни фрази като: Виж сега, моето момиче... Това не е женска работа. Кой е мъжът ти, кой е баща ти? Избягвам да наемам млади жени като теб, защото ей сега ще забременееш и ще те няма две години. Идва важен клиент утре на среща в офиса. Облечи се по-така, да му се харесаме. Е, как не ти стига времето? Всичко е въпрос на организация, мила. Аз на твоята възраст не си оставях ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
