"Тъй като по пътя за напред на обществото ни ще бъде нужно изградено трасе съчетаващо перото и меча, издателство Хелиопол с ясното съзнание за нуждата от подобни методически помагала, издава настоящата книга с автор Леонид Караваев, с пожелание да се увеличат такива методически помагала. Педагогиката в бойните изкуства, които са всъщност воински изкуства и не са просто някакви си бойни изкуства, трябва да спомага за адаптирането им към новите времена съобразно новата конструкция на човека. Педагогиката във воинските изкуства тепърва трябва зорко да бди за тяхното съхранение в бъдеще като един перфектен ... |
|
|
Ямаока Тешю е забележителна личност от бурната епоха, поставила началото на съвременна Япония. Той постига задълбочено просветление на четирийсет и пет годишна възраст и осъзнава скритите закони на бойното изкуство с меч, дзен и калиграфията. Тешю е изключително многостранен и плодотворен майстор: несравним боец с меч, който основава школата Без меч; мъдър и състрадателен учител по дзен в традицията на Текисуи; ненадминат калиграф, който свързва всичко земно и божествено в четката си. Дори днес, близо век след смъртта му, невероятната жизненост на Тешю може да бъде забелязана в произведенията му. Ако се наблюдава ... |
|
|
Настоящата книга се издава, за да помогне на всички онези, които несъзнателно носят в себе си духът на будо и дзен, но не следват най-преките пътеки към самите тях, да им помогнат да възвърнат правилната посока към постигането на истинското будо, отървавайки се от товара на егото, превръщайки ги в защитници на изчезнала същност на будо. Учителят Тайсен Дешимару е роден на 29 ноември, 1914 г., в Япония, в областта Сага. Неговият дядо по бащина линия е преподавал джудо на самураи през периода Мейджи, докато другият му дядо по майчина линия бил доктор по източна медицина. Баща му е човек на бизнеса и като такъв бил кмет на ... |
|
|
Днес името на Миямото Мусаши, майстора на меча, непознаващ поражението, е известно на всеки японец. Мусаши произхожда от стар самурайски род. Седемгодишен остава сирак и е приютен от чичо си - свещеник в будистки манастир. Там усвоява основите на кендо или Пътя на меча. Едва тринайсетгодишен, въоръжен само с тояга, той побеждава в първия си двубой с опитен майстор на меча. Скоро Мусаши напуска стените на манастира и тръгва по пътищата на Япония. Старо кимоно и два самурайски меча били цялото му имущество, но това не му попречило да се превърне в живата легенда на XVII век. Наблюдавайки движенията на барабанчика в ... |
|
|
В своята книга Боккен - изкуството на японския меч, авторът Дейв Лоури описва историята на боккена, както и някои техники за работа с него. Така разбираме, че тренировките с дървения меч са били използвани както от древните самураи, така и днес от много школи за бойни изкуства. Според Дейв Лоури, практиката с боккен е необходима на две равнища. Първо, изгражда физическа устойчивост, ритмика и светкавични двигателни навици в традиционните школи. Второ, обогатява духовното развитие в традиционното практикуване с катана - меч. Дейв Лоури е автор на няколко книги, свързани с японската култура и самото Будо. От 1986 година ... |
|
|
"Не е сигурно от кога точно употребата на меча е била широко разпространена, но това, че е използван в древни времена, е доказан исторически факт. С развитието на меча е било необходимо да се потърсят и най-ефективните методи за неговото използване. Така умението и развитието на техниката е станало постоянна цел, което на свой ред е породило "мичи" (или пътя) на меча. Можем да кажем, че източниците на "кендо" са формирани далеч назад в древността. По-късно систематизираните и организирани форми и стилове на "кендо" и наследствените фамилии на майстори на това изкуство, известни като & ... |
|
|
"Класическото будо не е нещо незначително, започнато за забавление или от каприз. То не трябва да се тренира за лично удоволствие или социално развлечение. Тези, които използват доджото за самоизтъкване, показна гордост, социално издигане, бъбрене или клюкарстване, вече са се провалили в проумяването на факта, че дълбочината на класическото будо надминава любовта към собственото аз. Класическото будо е потвърждаване на традиционните японски ценности, чиито обективен характер е културен. Човек, който не е японец и който отказва да бъде пояпончен, е съветван да не се захваща с изучаване на класическо будо, защото ... |
|
|
Джудо или Пътят на Мекотата е идеална практика за физическо укрепване и надеждна система за самозащита, специално създадена на основата на традиционните японски бойни умения. Тази книга, чийто автор е самият създател на Кодокан джудо, е не само най-подробното, но и най-авторитетното от всички ръководства по това бойно изкуство, публикувани досега. Преди повече век Джигоро Кано се посветил на изучаването на изкуството на меча и ръкопашния бой, но не успял да открие някакъв основен принцип в преподаването им. Ето защо той се заел със създаването на ново бойно изкуство, в което да въплъти принципа за максималната ефикасност ... |
|
|
Инадзо Нитобе (1862–1933) е японски просветител и дипломат, получил отлично образование в САЩ и Германия и посветил живота си на изграждане на културни “мостове” между Япония и Запада. Именно от неговата книга (публикувана за първи път през 1900 г. във Филаделфия, преведена на всички световни езици и многократно преиздавана до днес) западният свят научава за първи път думата “бушидо” и се запознава с моралните ценности, които векове наред са определяли живота на японците. Известни са множество примери как тази неголяма книга, смятана за “енциклопедия на японския дух”, пробужда интереса на редица видни личности от Запада ... |
|
|
Въпреки че класическите буджуцу били създадени от и за специален сегмент на феодалното японско общество, е грешка да се заключи, че дисциплините им са отживелица или са предназначени само за японци. Днес, в XX век, продължават да функционират много школи, практикуващи класически буджуцу. В съвременните си роли тези школи представляват културен резервоар на вярвания, обичаи и практики, които оказват благотворно влияние на модерния човек в търсенето му на начини за подобряване на отношенията с неговите ближните. Една от основните причини класическите рю да са способни да запазят необикновената си гъвкавост през дългите ... |
|
|
Духовното завещание на майстора ... Двайсетте принципа в тази книга се отнасят не само до карате, но и до останалите бойни изкуства, както и до целия човешки живот. Много ученици по карате са под впечатлението, че карате е преди всичко инструмент за печелене на схватки и увеличаване на силата им. Но както е обяснено в тази книга, подобни възгледи отразяват едно пълно неразбиране на бойното изкуство. Карате е много повече от проста техника за постигане на победа в битка. То е начин за култивиране на духа. Представените тук принципи могат да бъдат прилагани във всекидневния живот от практикуващи и непрактикуващи. Майстор ... |
|
|
Гичин Фунакоши е считан за бащата на съвременното карате. През 20-те години на двадесети век Фунакоши написва първите няколко класически текста по карате, сред които особено се отличава "Карате-до Кьохан", считан и до днес за един от най-важните и влиятелни трудове по това бойно изкуство. "Карате-до Кьохан" обаче е наследник на една много по-ранна книга на майстора, озаглавена "Карате Джуцу". В нея Фунакоши излага философията и формите, които практикува и усъвършенства до края на живота си. Тъй като е по-ранна версия на Кьохан, "Карате Джуцу" е добила легендарна слава. Хиляди ... |
