Промоционалният пакет съдържа: "Арсения" - Александър Томов Арсения, едно момиче на шестнадесет години е принудено насила да проституира. То обаче успява да се измъкне от оковите на своите сутеньори и да превърне нещастието си в мощно оръжие. Въоръжена с него, Арсения тръгва нагоре по стълбата на властта в сянка, за да достигне това равнище, което й гарантира сигурност и просперитет. Всичко обаче е относително. В покера един кент флош роял може да бъде победен от каре седмици. В живота пък винаги може да се появи ситуация, в която твоят бос да бъде победен от друг бос. Така и за Арсения уж уреденият й и ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Неуспяло съзряване, смесване на виртуална реалност и житейска действителност, отчаяна агресия в търсене на идентичност, признание, присъствие... И тъжни погледи към едно нещастливо детство, от което като изтънели нишки са останали само фрагменти от "Малкият принц". "Nickname Тийнейджър" е типичен роман за млад човек, който няма други опори, освен собствените си изкривени представи за добро и зло, за унижение и значимост. И в тази откъснатост от външния свят трудно е да се разграничи убиецът от жертвата. За литературния конкурс "Развитие& ... |
|
|
Коко Шанел, великата законодателка на модата през XX век, слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети и натруфените рокли. Тя разчупва стереотипите, разбива клишетата и създава модерен, новаторски стил на обличане. Независима, различна и бунтарка, Шанел налага панталона и малката черна рокля в дамския гардероб и променя живота на милиони жени. В живота на великата Мадмоазел има борба, интриги, завист и, разбира се, любов. Обичат я князе, херцози, поети, актьори, видни политици. "Влюбвайки се, аз винаги се отдавах на чувството си без предел. Но когато трябваше да избирам между мъжа и моите рокли, ... |
|
|
Аз не съм писал история. С изключение на няколко имена, всички останали са измислени. Измислени, подредени от мен са и техните силуети. Включително и на главния ми герой, един журналист, който доста от вас биха възприели като мой образ и мое подобие. Това също няма да е вярно и точно. Измислена е и главната героиня. Такова момиче дори аз, попреситен от срещи и запознанства, не съм виждал в живота си. Тя, такава, каквато е в книгата ми, е не само една мъжка мечта, но и болка... Стараех се само духът на времето, което описвам, духът, изтърван от бутилката, да прилича на онзи, който трови годините, наречени Преход. И моля, ... |
|
|
В книгата: Стефан Мирославов - Крушата Васил Илиев Иво Карамански Поли Пантев Илия Павлов Филип Найденов - Фатик Стоил Славов Димата Руснака Георги Илиев Емил Кюлев и др. В казана на българския преход клокочат престъпни сделки; жертви и организатори на поръчкови убийства; килъри, които сякаш се изпаряват в нищото; войни в подземния свят за разпределение на пазара на наркотици и оръжие. Наказателни бригади, въоръжени с бухалки, пистолети и калашници, вилнеят из страната и изпълняват мръсните поръчки на борците, които са се изкачили по социалната стълба с непозволени средства.Разчистването на сметки е ... |
|
|
В последно време много се изговори "за" и "против" комунизма, какъвто всъщност у нас не е съществувал. Факт е, обаче, че негово подобие изживяхме. Този роман е опит да се покажат част от чертите му, довели и до срамни петна на родната демокрация, които тегнат над всички ни. "Властта и на Бог, и на Диктатор произтича от едно ярко усещане - Страх! Именно то, това подло усещане, което може да срине човек, да го лиши от собствено уважение, да му секне думите и дъха, да му стъпче чувствата под калта, да го лиши от инстинктите даже, именно той - мрачното величие Страх. Именно той бе господар на човека. ... |
|
|
Война и мир на прехода. ... Има две фрази, които адски прилягат на българския преход. Същия, който се точи вече 30 години. Първата фраза е донякъде якобинска: "Ние тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем!" Чудничко! Нищо такова обаче не се случи. Българският преход с това се и прочу - с безкръвието си. Нямаше кръв по паветата, и слава Богу! Мина тихо, мирно и успешно, с аплодисменти - като на театрална премиера. Кръв прокапа след това. И капе вече 30 години. Най-обилно прокървихме при "масовата" и "касовата" приватизация. И при виртуозната трансформация на политическата власт в ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
"Не свалям ореолите от главите на плеядата известни мъченици и герои от другите центрове на Априлското въстание. Но и сърцето, и съзнанието ми имат право да положат цветята си тъкмо пред делото на един от гениите на това въстание, пред даскал Петър Бонев, най-точния стрелец срещу робството, най-ефикасния майстор на свободата по това време. И за съжаление - най-непознатия." Генчо Стоев "С появата си "Цената на златото" има триумфален успех. Тя е една от най-значимите исторически книги в българската литература." проф. Светлозар Игов ... |
|
|
Роман за първата половина на българския преход. Начо Христосков (1953 - 2019) е завършил българска филология. Работил е като възпитател, организатор в сферата на културата, билд редактор, организатор маркетинг и реклама, преподавател, пом.- директор на СОУ. От 1992 до 2001 г. е директор и управител на издателство "Христо Г. Данов" в Пловдив. Бил е безработен и преди, и след 10 ноември 1989 г. До 1990 г. не му е издавана книга. Автор е на сборниците с разкази: "Дъх на ягоди, "Полъх на любов и телеграма" (1990), "Слънчевото куче" (2000), "От пролуката до гроба" (2010), " ... |
|
|
"Разказът на един музиковед" е мемоарно-автобиографична книга за един живот, разказан фрагментно. Розмари Стателова (родена във Варна през 1941 г.) израства в поликултурна семейна среда, което има важна роля в по-нататъшното ѝ развитие. Акцентът върху музиката в тази среда - майката свири на пиано, бащата на цигулка - я насочва от малка към музикалното поприще. Завършва средно и висше музикално образование и с подкрепата на съпруга си, музиковеда и композитора Слав Кожухаров, се посвещава на осмислянето на явленията в музиката и музикалната култура. Представен е пътят, който изминава от ранните опити ... |
|
|
Една друга история на преходното време. Отърсвайки се от не-свободата, ние не влязохме в демокрацията, просто излязохме от обсега на произвола. Мнозина приеха свободата като лично консумативно благо. Но тя изискваше много последователни и колективни усилия и щеше да бъде такава, каквато я направим. За това ни липсваше както собствен опит, така и познание за смисъла и правилата на демократичната култура. Можеха ли тези липси да бъдат запълнени само от вносен опит и познание, от понятията и принципите, идващи от високата теория? Въпреки безспорния си престиж, високото нормативно познание не ни помагаше да разберем защо ... |
