Романът Чуждо лице (1964) е едно от най-известните и характерни за творчеството на Кобо Абе произведения, актуално и днес, 60 години след издаването си, защото разглежда темата за отчуждението на човека в безмилостните условия на високоразвитото индустриално общество. Тази класика на следвоенната японска литература описва странна физическа трансформация, която разкрива двуличието на света, в който живеем. Разказвачът е учен, деформиран при лабораторна злополука, в която губи лицето си и заедно с него - връзката си с другите хора. Дори съпругата му е отвратена от него. Единственият му път обратно към света е да създаде ... |
|
Живот, размисли, диалози. Сократ не е написал нито ред през живота си. Ние научаваме за неговия живот и учение от съчиненията на неговите ученици и приятели (философа Платон, историка Ксенофонт), както и от тези на противниците му (комедиографа Аристофан). Сократ не е смятал себе си за "баща на мъдростта", а се е опитвал единствено да събуди стремеж към истината у човека. Прословути са думите му: "Аз знам, че нищо не знам, но мнозина не знаят и това." Той прекарва цялото си свободно време в разговори с хората. Използването на диалога за постигане на истината е най-голямата заслуга на Сократ в ... |
|
Историята помни Ърнест Шакълтън като изследователя, който винаги успява да измъкне своите хора живи дори и от най-екстремните опасности. Способен да мечтае за най-страховитите приключения и да ги организира за рекордно кратко време, Шакълтън може да се изправи лице в лице с най-трудните ситуации и да избегне катастрофата, когато всичко вече изглежда безвъзвратно загубено. У него има нещо повече от оптимизъм и ентусиазъм: неизчерпаема енергия, която му позволява да преодолее и най-тежките препятствия. Лидерските му умения заразяват хората му с вярата, че могат да се справят с всичко, или поне трябва да опитат. Тази книга ... |
|
Публикувана за първи път през 1913 година, книгата на Джек Лондон Цар Алкохол е първото по рода си произведение в американската литература, което подхожда дидактически към темата за алкохола. Авторът на Белият зъб и Дивото зове прави дисекция на зависимостта от алкохол заедно с един личен разказ за собственото си преживяване с алкохолизма - нещо, което ще го съпътства цял живот. Цар Алкохол е и най-близкият текст до автобиография, който Джек Лондон оставя след себе си. Авторът разказва за тежкия си живот като юноша, преживяванията си като пират, дълбоководен ловец на тюлени, скитник, побойник, златотърсач от Юкон, ... |
|
Авторът на Планината помежду ни ни представя вълнуващата история за един мъж с болезнено минало, за едно малко момиченце с неясно бъдеще и за общия път към изцелението на сърцата им. Този път започва на площада в едно заспало южняшко градче. Седемгодишно момиченце продава лимонада на минувачите, но хубавата жълта рокля не успява да скрие грозния белег на гърдите му. Последният му клиент, непознат с брада и нахлупена бейзболна шапка, изпива лимонадата си и си тръгва, зает с мисли за лодката, която ремонтира край близкото езеро. И за белега, който му е до болка познат. А пикапът за доставки, който завива на скорост по ... |
|
Закуска за шампиони описва свят, в който хората са се превърнали в роботи, управлявани от проводниците в главата си и химикалите, които поглъщат. Най-голямата пандемия са идеите, с които се заразяват като чума, а имунитет срещу налудността няма. Този свят не е фантастичен. Този свят е нашият свят. В подобна атмосфера самият Вонегът се превръща в протагонист на собствения си роман и се среща със своя емблематичен герой - пропадналия писател на научна фантастика Килгор Траут. Истината, която прозира зад измислицата, е толкова болезнена, че ако до последната страница на Закуска за шампиони не полудеете, то поне ще сте ... |
|
Вик от болка и безсилие срещу системата на здравеопазване в България."В тази потресаваща изповед една майка ни разкрива бруталния абсурд на българското здравеопазване - такъв, какъвто го е преживяла през 2017 - 2018 г., когато синът ѝ се разболява и умира от левкемия. Абсурд на институционално ниво - в организацията, или по-скоро липсата ѝ, в болничните заведения. Абсурд и на личностно ниво - в отношението на част от лекарите и медицинския персонал към пациента и близките му. Ще ми се да вярвам, че за изминалите години оттогава ситуацията се е променила към по-добро, но със сигурност има още много какво ... |
|
Петър Първи е епохален исторически роман, посветен на най-великия от руските монарси. Безупречно написан епос, уникален като стил и мащабност на събитията, който рисува един от най-ярките и трудни периоди в историята на Русия - времето, когато е управлявана от Петър Първи - император, военачалник и реформатор. Създаването на романа, който ще се превърне в едно от най-известните произведения на Толстой, е плод на шестнадесетгодишен труд и множество проучвания, които включват изследвания на историци, записки на съвременници на императора, дневници, писма, укази, дипломатически доклади, съдебни документи и литературни ... |
|
Съставител: Гита Голдберг. ... В тази книга са събрани знаменити речи, произнесени от изключителни личности, които промениха света, създадоха нови държави и философски школи и превърнаха милиони хора в свои последователи: Исус Христос, Сократ, Лев Толстой, Шарл де Гол, Джордж Вашингтон, Йосиф Сталин, Индира Ганди, Нелсън Мандела, Ернесто Че Гевара, Уинстън Чърчил, Стив Джобс и много други. Сред тях има гениални учени, велики военачалници и революционери, талантливи писатели, политици и бизнесмени. Освен всичко друго, те са и велики оратори, а техните слова са достояние на хората по целия свят. В книгата са обяснени ... |
|
"След Пикасо - само Господ!" Дора Маар Париж, 1935 г. В Дьо Маго, заведение на парижката бохема, се е събрала компания от мъже, които ще останат в историята. Сред тях е и Пикасо, всепризнатият гений. На маса недалеч от тяхната сяда красива млада жена в черна рокля и с екстравагантна шапка с пера. Мнозина разпознават нашумялата фотографка Дора Маар. Очите ѝ претърсват заведението и се спират върху художника. Тя слага лявата си ръка на масата, разперва пръсти и с дясната взема нож. В главата ѝ зазвучава тангото от пристанищните кръчми на Буенос Айрес и ножът заиграва в неговия ритъм между пръстите ... |
|
Историците се отнасят подозрително към легендите. За тях са фолклор, който няма научна стойност; не са документи, а народни умотворения. Върху преданията не може да се изгради сериозно изследване; легендата обаче е в преддверието на истината. Думата иде от латинското legere - чета с вътрешен смисъл онова, което е достойно да бъде прочетено. Малцина специалисти четат, повече са лаиците. Те вярват на легендите и отключват тайните на историята; понякога правят забележителни открития. Класически е случаят с Хайнрих Шлиман. Любителят археолог тръгва по следите на Омировата Илиада, която е в пространството на легендите. ... |
|
Настоящият сборник съдържа някои от най-забележителните мисли и афоризми на Марк Твен, изпълнени с ирония и сарказъм, които не са изгубили своята актуалност и в наши дни."Човекът е бил създаден е края на седмицата, когато Бог е бил уморен""Лъжата може да обиколи целия свят, докато истината си връзва обувките.""Няма по-тъжна гледка от млад песимист освен стар оптимист.""Умереното пиене на вода не може да навреди никому,""Да откажеш цигарите, е най-лесното нещо. Правил съм го хиляди пъти.""Когато си ядосан, брой до четири. Когато си много ядосан, псувай.""Не ... |