Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
|
"Искате бели нощи? Как да ви кажа - единственият начин е да си издрапате до тях през черните дни. И не, не съм черногледа или цялата в бяло - животът е такъв, редуват се нещата, както денят и нощта се редуват, горе-долу поравно. Даром даденото също трябва да се плати. Всичко, което искаш в този живот, трябва да си го изработиш. Има ли, питате, такава любов? Има, разбира се. Всяка любов е такава. Когато две любови се срещнат и се познаят, тогава са белите нощи. Дори посред бял ден. Адски е просто, затова не можете да го разберете, все усложнявате. Отвътре навън, не обратното. Малко като в приказката за златната вода ... |
|
|
"Какво усърдие полага сърцето, за да заработи. На два недостижими бряга са щастието и животът. Осведомени сме за всичко, ала в невежество се губим. Научи ли се да си ничий сред тишината многолюдна. Не е въпрос. Недей се вкопчва ти в думите ми като в притча. След похотта е непорочност. След края силно се обича. А краят никога не идва. Не идваш ти. Не идва никой. Злокачествено си обиден. Ти никого и не повика." Мартин Спасов "Поезията на Мартин Спасов влиза в сърцата като троянски кон и остава там завинаги. Няма крепости, които да ѝ устоят, няма сигурна защита срещу нея, тя завладява всеки до когото ... |
|
|
Какво правиш, когато всяка вечер не можеш да заспиш? Правиш равносметка на живота си или търсиш спокойствие при любовници с безразборен секс и чужди пари? Те са красиви, богати и известни. Те са брат и сестра. Борис е собственик на най-посещаваните ресторанти, а Даниела е модел на еротични списания и участник в риалити предаване. Но това не им е достатъчно. Какво се случва, когато искаш да постигнеш повече за колкото си готов? Имаш ли право да виниш съдбата за собствените си решения и последвалите ги провали? Можеш ли да излезеш от житейската криза, или това ще е краят ти? Отговорите на тези въпроси ще намерите в ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
|
Бивш командир разказва за частната армия на Кремъл. ... Книгата на Марат Габидулин за първи път разбулва секретността около армията Вагнер - частна военна компания (ЧВК), чието съществуване дълго време се отричаше от властите в Русия. Въпреки това действията на Вагнер винаги са били в служба на Кремъл, било то в Донбас, в Крим, в Централноафриканската република, в Мали или в Сирия. Днес вагнеровците са в Украйна. В редовете им вече набират и осъдени престъпници. Заради всичко това през 2023 година САЩ обявиха ЧВК Вагнер за международна терористична организация. Марат Габидулин не е разкаял се човек. Той е горд, че се е ... |
|
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |
|
|
Във всяко нещо има красота, но не всеки я вижда. Тази кутия съдържа 52 философско-поетични карти с очарователни фотографии и позитивни мисли за смисъла на живота, а на гърба им са събрани идеи за стотици малки неща, които могат да ви направят щастливи. Размерите на картите са 9 x 12.5 cm. Медитирайте с картите, наслаждавайте се на всеки ваш дъх, на звука на тишината, на домашния уют и на всички онези прекрасни неща, които всеки ден са на наше разположение, макар често да забравяме, че са единствените, които имат значение. ... |
|
|
1944 година: Втората световна война бушува далеч от Америка, но в тила се е появила една нова заплаха. В едно далечно кътче на щата Айдахо Мейко Бригс и нейната дъщеря Айко копнеят да се върнат у дома. След като съпругът на Мейко заминава на Тихоокеанския фронт преди няколко месеца, за да се сражава като военен пилот, Мейко и Айко са отведени от дома си в Сиатъл, за да бъдат затворени в един от лагерите за интерниране на Запад. Няма значение, че Айко е родена в Америка: всички граждани от японски произход се смятат за заплаха от американските власти. Майката и дъщерята се опитват да съхранят останките от предишния си ... |
|
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
