Оголени дървета пробиваха ноемврийската мъгла, падаха последните червеникави и жълти листа. Снусмумрик навлезе сред хиляди километри горска тишина. Хемулът бавно се разбуди, осъзна, че това пак е самият той, и му се прииска да бъде някой, когото не познава. Филифьонката загърби страховете и самотата си и извади куфара. Мъничкото хомсче прекъсна приказката за майката и семейството, която само си разказваше, и взе решение още сутринта да тръгне натам. Само Мюмлата се чувстваше добре - от главата до петите, - но и тя се заприготвя. И така те поеха право на север към тихата долина и към усещането да се събуждаш сутрин в ... |
|
|
Муминската долина беше потънала в зеленина, щастливи животинки щъкаха навред. Муминтрол излезе от синята муминска къща да пътешества и откри, че наблизо си имат море, а приятелят му Сниф намери пещера! Но изникна опасност - всичко стана сиво, сякаш вече не беше живо! Небето и реката, дърветата, земята, къщата... Разтревожените приятели срещнаха Снусмумрик - той притежава всичко, което го радва, дори самата Земя. После Муминтрол се запозна с госпожица Снорк и съвсем си загуби ума. Бягаха от дракон и октопод и едва не се хлъзнаха по водопад към центъра на Земята. А опасността придоби име - комета. Подивяла звезда с опашка ... |
|
|
Беше юни. Наближаваше най-магическата нощ в годината! Всичко започна заради огнебълващата планина на черния остров - отначало само валяха сажди, после се чу тътен и земята се пропука. Откъм морето дойде вълна до небето! Потоп заля Муминската долина и удави всичко в пълна тъмнина... Муминското семейство оцеля на покрива, и тогава се появи опасна призрачна къща - стълбищата й свършваха във въздуха, всичко беше от картон, дърво или гипс, подът се въртеше, а от най-тъмния ъгъл се носеше един особен смях... После Муминтрол се загуби в тъмната гора, а както си береше среднощна китка за празника, попадна в затвора. Снусмумрик ... |
|
|
Една нощ малкият Муминтрол се събужда и открива, че всички от неговото семейство са потънали в дълбок зимен сън. Муминтрол не може да заспи отново и открива непознат за него свят, където слънцето не изгрява, а земята е покрита със сняг. Той решава да открие каква е причината за това и да върне обратно пролетта. Муминтрол среща нови, странни същества, за чието съществуване не е подозирал. ... |
|
|
Отново с невероятните герои на Туве Янсон и техните симпатични приключения. Книжката съдържа историите на Филифйонката, която вярва в чудеса, на Хемулът, който обича тишината, на Невидимото дете, на Седрик, на Елхата, на хатифнатите и техните тайни... "... Змеят доплува до стъклената стена и отвори муцунката си, пълна с мънички, мънички бели зъби. Сърдит е - помисли си Муминтрол. - Сърдит е, въпреки че е толкова страшно малък. Какво да направя, за да го накарам да ме заобича?... И какво ли яде? Какво яде един змей... Разтревожен и възбуден, той взе буркана и тръгна към къщата много предпазливо, за да не се удари ... |
|
|
Това са Муминтрол и Снусмумрик. Те си мислят за отминалото лято и всички прекрасни и странни приключения, които преживяха. Е, понякога се случваха и стряскащи неща, но поне в пренаселената муминска къща на никого никога не му доскучаваше... Първо намериха цилиндъра и изпуснатите в него яйчени черупки се превърнаха в малки пухкави управляеми облачета! След това Муминтрол го нахлупи на главата си и се превърна в много странно същество. Толкова странно, че другите не го познаха... После уловиха истински разярен мраволъв. Намериха лодка и в името на времето и всичко останало я кръстиха "Приключението". С нея ... |
|
|
Това е татко Мумин. Доскоро той живееше със семейството си в чудесна къща с градина в Муминската долина. Но тайно си мечтаеше да ги отведе на остров сред морето и вечер да пали светлините на фара. Стигнаха до най-последния остров - нататък беше само море. Татко Мумин харесваше морето, но реши да проумее неговите тайни, за да може спокойно да се грижи за семейството и всички да са щастливи в новия си дом. Той се мъчеше ли, мъчеше, а всичко някак... му се изплъзваше. Островът ставаше все по-неспокоен и една нощ пясъкът започна да се движи, а езерото дишаше, сякаш някъде дълбоко в земята биеше уплашено сърце... И татко Мумин ... |
|
|
"На Хаджийски принадлежат: заключението, че общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас; понятието организовани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма); готови да убиват с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб; диагноза на прочутата масова болест у нас - завистта; болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на ... |
|
|
Адаптирано ученическо издание ... Това издание е част от серията Книги за ученика на издателство Пан. Поредицата представя литературни произведения, включени в учебната програма за 4. - 11. клас. Текстовете са съобразени с възрастта на читателите. Придружени са с критически анализи и оценки от различни гледни точки, с проблемни въпроси, тематични разработки, животопис - съобразно съвременните методически изисквания. ... |
|
|
Вървиш или умираш. Стартът е даден! Четирите карабини изтрещяха. Звукът беше оглушителен. Ехото прокънтя чак в отсрещните възвишения. Ъгловатата, неравно подстригана глава на Кърли в миг се превърна в кърваво желе от мозък и тъкани, наоколо се разхвърчаха парченца от черепа. Това, което остана от него, се претърколи на пътя като пощенски чувал."– Вече сме 99 - помисли си ужасен Гарати. – Деветдесет и девет бутилки бира, наредени на стената, и ако само една от тях падне... о, Боже... о, Боже..." Из книгата ... |
