Напрегната и сърцераздирателна историята за това какво може да се случи, когато обичаш някого твърде много - когато желанието да го предпазиш се превърне в нещо, което може да му навреди необратимо. Лив умира, когато е само на шест години. Поне така смятат властите. Баща ѝ знае, че е единственият, който може да я предпази от всяка опасност, спотайваща се в човешкия свят. Затова една вечер той излиза от усамотената къща, която малкото му семейство нарича дом, избутва лодката си в морето и гледа как тя се разбива в скалите. После тръгва по дългия път към града, за да обяви момиченцето си за изчезнало. Неговата Лив ... |
|
|
Потопен в историята и зареден с напрежение, "Чумни нощи" е епичен роман, в който действието се развива преди повече от сто години, но темите звучат повече от актуално. Когато през 1901 г. на остров Мингер избухва чумна епидемия, местните жители - мюсюлмани и християни, започват да се обвиняват взаимно. Но независимо дали поклонници от Мека или търговци от Александрия са докарали болестта, на китния, красив и спокоен дотогава остров настъпва истински хаос. След като султан Абдул Хамид II и великите сили в крайна сметка нареждат на военните си кораби да блокират острова, за да предотвратят разпространението на ... |
|
|
Двама приятели. Десет летни пътешествия. Един последен шанс да се влюбят. Попи и Алекс. Алекс и Попи. Помежду им няма нищо общо. Тя е щура, общителна и с гардероб като дъгата, той е мълчалив и носи скучни панталони в цвят каки. Напук на всичко двамата са най-добри приятели - още от едно споделено пътуване към дома като студенти. Днес ги делят стотици километри. Тя живее в Ню Йорк, той - в малкия им роден град, но всяко лято двамата прекарват една ваканционна седмица заедно. Допреди две години, когато всичко се разпада. На пръв поглед Попи е постигнала мечтата си - има перфектната работа и пътешества из целия свят. Но ... |
|
|
"Редно е да се отбележи, че леля ми Рози беше рядко красива жена и всеки, който беше спал с нея, се ползваше с особен престиж в селото. В апогея на нейната красота млади, хубави смелчаци редовно черпеха дядо ми, предизвикваха го да си премерят силите на по чашка с надеждата да спечелят благоразположението му и да се издигнат в очите му като идеални кандидат-зетьове (понеже той не изпитваше грам уважение към мъжете, които не носеха на алкохол), в резултат на което се напиваха като кирки. Когато ракът напъпли цялото му тяло, иначе стегнато като ученическа линийка, дядо ми взе току-току да прекъсва пиянските сесии, за ... |
|
|
Гласът на тихия копнеж е във всяка от нас. Така силно се стремим да бъдем пълноценни партньори, посветени на работата, добри приятелки, грижовни майки, дъщери, съпруги. Мислим, че този стремеж ще ни накара най-сетне да се почувстваме живи и смислени, но вместо това сме все по-изморени, притиснати, претоварени и неудовлетворени. Вървим през живота си и се питаме: Не трябваше ли всичко да е по-красиво от това? Чувствена и дръзка, настоятелна и нежна, тази книга е проникновен поглед върху много лични и обществени теми, които или се считат за неудобни, или често остават неизговорени. Чрез собствените си преживявания, ... |
|
|
Историята на един смел мъж - Джовани Фалконе. Тридесет години след екзекуцията на Джовани Фалконе, Роберто Савиано създава документалния роман Куражът винаги е сам. Със силата на литературата и дълбочината на знанието, Савиано отдава почит на един герой, който въплъщава тихата сила на справедливостта. Той разказва неговата история, но добавя и детайли, събития, механизми и предистория, които не са известни или са потулени. Роберто Савиано изгражда личен портрет на Джовани Фалконе, не на героя, не на символа на борбата с мафията. Той навлиза дълбоко в живота на един човек, който изпитва страх, съмнения, трудности и ... |
|
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
|
През 1942 година Лали Соколов е на 24 години. Живее в Братислава, има добра работа, приятели, хубав живот; говори добре няколко езика и е любимец на жените. Властите по това време искат от всяко еврейско семейство да изпрати момче над осемнайсет години да работи за немците и той решава да го направи, за да спаси близките си. Така се оказва доброволно депортиран в Аушвиц-Биркенау. Там му е възложено да татуира върху ръцете на останалите лагерници номерата, с които са обозначени. Един ден на опашката пред него се нарежда уплашено момиче. За Лали това е любов от пръв поглед и той се заклева не само, че ще оцелее, а и че ще ... |
|
|
От автора на бестселъра "The Rembrandt Secret". ... Венеция, Италия: Градът на величието През октомври, 1555 г. италианският художник Тициан нарисувал портрет на Анджелико Веспучи - венециански търговец, чиято жестокост не може да бъде описана с думи. Градът на тайните Веспучи изчезва безследно заедно с картината, когато се разкриват неговите жестокости - той одира кожите на младите жени в града. Всичко, което оставя след себе си е смразяващото предупреждение: "Когато портретът се появи, ще се появи и човекът!" Градът на Ловеца на кожи Сега, изгубеният шедьовър на Тициан, ще изплува в съвременен ... |
|
|
Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему... Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес е изминал повече от век, през който е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици. Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. "Ана Каренина" е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово. ... |
|
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
|
Никъде по земята, от Лисабон чак до Япония, няма ястия като тези, които се готвеха в тази кухня за великия и всемилостив султан. Кухня на кухните, сборно място на хиляди и хиляди аромати, дошли от четирите краища на света. Четирима главни готвачи от четирите краища на света и четири различни религии готвят за султана в кухнята на двореца му в Константиние - града на градовете. В кухнята ври и кипи не само от екзотичните гозби, предназначени единствено за изтънченото небце на падишаха, но и от удивителни лични истории. Те се преплитат с вести за чудни изобретения, произведения на изкуството и непознати плодове и зеленчуци, ... |
