Към формиране на реципрочния образ. ... Византийската империя е предопределена от географското си разположение да посредничи между Европа и Близкия изток, но и да трябва да се съобразява постоянно с противниците си и често да води войни на два фронта. Официалната идеология дефинира империята като сърцето на християнския свят, избрания съд на Божието благоволение, отвъд който всичко останало е периферия с различна степен на важност и цивилизованост. С течение на вековете империята, наследница на древния гръко-римски свят, ще трябва да премине през различни сложни взаимоотношения със своите непосредствени или по-далечни ... |
|
Живот, дела, извори. ... В изданието са събрани някои от най-интригуващите страници от писмата на Васил Левски до Панайот Хитов, Любен Каравелов, Христо Иванов Книговезеца, Димитър Общи, Киряк Цанков, Централния комитет в Ловеч, в Букорещ и др., писани от Апостола след 1866 г. В този първи том на документалната книга, чийто съставител е историкът Димитър Т. Страшимиров, се съдържат също сметки, бележки на видния борец за свобода, автобиографичен разказ в стихове, псевдонимни адреси, цикъл от песни и други интересни документи, сред които е и фототипичното издание на джобното бележниче на Левски, разчетено и публикувано от ... |
|
Второ, подобрено и допълнено издание. ... Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “. Води лекционни курсове в областта на античната история и култура и на тракологията. Тесните му изследвания се отнасят до културните взаимодействия в Средиземноморския свят и до религиите на индоевропейците, в частност на траките. Настоящата монография е опит да се обобщят наблюденията на автора върху проблематиката на тракийската религия. Структурата на изследването последователно включва разглеждането на същността на доктрината за безсмъртието при траките и на ... |
|
Изпълнен дълг, добродетели, самопожертвователност, героизъм, обществена и международна солидарност. ... „Много и разновидни злочестини са сплотявали нашия многострадален народ: суша, безплодни години, глад, наводнения, градушки, пожари, земетресения, епидемии, войни, погроми, междуособици и пр., но няма по-страшна и по -ужасна злочестина от тази, която на 14 и 18 април 1928 година изпита населението на хубавата и плодородна Южна България вследствие катастрофалното земетресение. Целта на моята книга не е да дам художествено описание на преживелиците народни, което, признавам, не е по силите ми, а само да посоча някои ... |