Девет сказания от старите дни на чудеса и юначества. ... Орисия е откровение на Стефан Стефанов в духа на най-доброто от българската културна традиция. Народното творчество и история са вдъхновители на девет разказа, в които опасността върви ръка за ръка с надеждата, възмездието - с прошката, а усмивката - със сълзата. В Орисия любовта на самодивите е равносилна само на техните проклятия, решителността на юнаците е в сблъсък с коварството на предателите, а мъдростта и верността ще пребъдат във времето. Орисия е една шевица от размишления, чувства и премеждия, които могат да бъдат родени единствено по нашите земи. ... |
|
|
Една слънчева сутрин през 1997 година Йордан Гълъбинов се качва на раздрънкания небесносин москвич и оставя мъката от последните месеци в родната Добруджа, за да се отправи на северозапад към мистичното село Шишенци. Според местна легенда, в района от векове е скрито несметно богатство, в което той вижда спасение от всичките си житейски несгоди. Но когато пристига в този забравен от бога край, младият мъж открива повече призраци, отколкото хора. Всеки следващ ден и всеки следващ разговор го пренасят сякаш в стара приказка - с прокълнати съкровища, зли поличби и ритуали за изкупление. Границата между суеверия и реалност ... |
|
|
"Текстът на „Ура! Най-после и онемях!“ е нещо като артистичен галоп-равносметка през живота на талантливия ни режисьор Рангел Вълчанов, пълен със спомени от младостта, с уникални признания и рецепти от кухнята на кинотворчеството му, с горчиви и весели опити за философски обобщения. Смятам ръкописа за ценен, дори безценен, художествен документ за нашата култура, съчинен в характерния за Рангел Вълчанов стил, съчетаващ метежност, страст към парадокса, безмилостен скепсис към всякакви кумири и авторитети, написан с обсебваща вниманието напористост. Текстът като цяло е още един неудържим Рангел, какъвто го знаем – ... |
|
|
"Пътуване към себе си" е една от най-ярките творби в българската проза през 60-те години на XX век. Това е книга за заминаването, за бягството, за пътя, по който поемаме в търсене на собствената си идентичност. Тук преживяванията са разказани като спомен, а самата история е своеобразен опит за преосмисляне на времето. В книгата си Блага Димитрова поставя акцент върху моралните ценности, чувството за вина и отговорността. Тя ни помага да открием пътя към себе си, най-сложния, истински и стръмен път, криволичещ през житейските проблеми, тревожните мисли и порива на чувствата. "Само дълбоките дири значат ... |
|
|
Малка книжка с 32 въпроса към себе си. Разберете повече за себе си, отговаряйки на въпросите в книжката. Тя е в удобен джобен формат с размери 9.90 / 14.00 / 0.60 cm. "Кога за последен път чухте звука на собственото си дишане?""Щом животът е толкова кратък, защо правим толкова много неща, които не харесваме, и харесваме толкова много неща, които не правим?" ... |
|
|
Лавина е роман за човешките взаимоотношения, за страховете, за приятелството и любовта, разказан ни през погледа на група алпинисти. С голямо майсторство Блага Димитрова ни рисува величието на планината, разказва ни за страстта на катерачите към адреналина и за желанието им да я покорят, да влязат в досег с висините. Блага Димитрова ни повежда към една вселена от дълбоки чувства и силни усещания, които се изсипват над нас като лавина. Залива ни усещане за радост, тъга, страх, еуфория, изнемога... без значение дали сме стъпвали някога в планината или не. Лавина е роман, който отваря сетивата ни за красивото, за ... |
|
|
За Пловдив – с любов и омерзение. ... Евгений Тодоров е известен телевизионен журналист, цял живот се рови в историята, за да извади личности и истории, които обясняват защо Пловдив е различен град и защо пловдивчани трябва да ходят с гордо вдигната глава. Поводите за гордост се редуват с поводи за горчив размисъл - неслучайно подзаглавието на тази книга е "За Пловдив – с любов и омерзение." Да живееш в град, за чиято история не знаеш нищо, това е все едно да спиш с проститутка. Има и по-лош вариант - да се ожениш за жена, за която уж знаеш всичко, но да се окаже, че имате несходство на характерите. Тази книга ... |
|
|
Д-р Ганчо Ценов -основоположник на автохтонната теория за произхода на българския народ, изложена за първи път в цялостен вид през 1910 г. в капиталния му труд "Произходът на Българите и началото на българската държава и българската църква". В нея излага хипотезата, че българския народ е формиран от смесването главно на хуно-българи и готи/гети, които в историческо време са били автохтонни (местни) европейски народи от Херодотова (европейска) Скития. Теорията на Ценов не е приета от академичните среди. Кандидатурата му за доцент по "Стара история" в Софийския университет е отхвърлена. По тази причина ... |
|
|
"Причината да се заема с това задължаващо и отговорно занимание, да пиша книга със спомени, е само една - голямата привързаност към любимия Пловдив, към филибелиите. Книгата съдържа лични преживявания през годините: срещи с хора, случки и събития, променили облика на града, който обичаме безмерно. Във втората част са споделени впечатления от околностите на Пловдив, местата по тези няколко лъча са наистина интересни и заслужаващи внимание. Книгата е заръка към младостта на днешен Пловдив никога да не забравя привилегията да си пловдивчанин и да милее за величествения и любим град." Юлий Славов Юлий Славов е ... |
|
|
Кои са любимите гозби и питиета на Фердинанд I, цар Борис III, Петко Р. Славейков, Любен Каравелов? Кои са предпочитаните специалитети на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна, Яна Язова? Къде и какво хапват за последно Стефан Стамболов и Яне Сандански? Как някогашните ресторантьори рекламират и привличат клиенти? Каква е тайната на прочутия тюрлю гювеч? Това са само част от примамките в книгата! Авторът е ползвал свидетелства на очевидци, пръснати в мемоари, разгръщал е стари вестници, потърсил е запазени снимки и менюта. Разказът му възкресява по-подробно кулинарното начало на XX век. В това ... |
|
|
Сборникът с афоризми нито е лек, нито е тежък, и кантарът не го хваща. Намерил си е точното място. И нищо, че с толкова сентенции човек може да си поспори - приятно е, интригуващо е, забавно е, драматично е, близко е. Понеже, сякаш разговаряш с други такива "глупаци" като него: "Да си честен човек - значи, че си много глупав". ... |
|
|
Афоризмите са минимум думи, максимум смисъл. Афоризмите ни карат да мислим. А и да се замислим. Има хора, които не разбират афоризмите. За тях пишат романи. Има книги, които не могат да бъдат прочетени само веднъж. ... |
