"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му "Алексис Зорбас", "Христос отново разпнат", "Последното изкушение" и други вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа - на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата "Буда" ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли."Лягам да спя - сънувам, че съм облак. Събуждам се - превръщам се в човек. Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се ... |
|
Поет, драматург, актьор, режисьор, художник, публицист, философ, етнограф, през 1938 година Антонен Арто (1896 - 1948) публикува сборник с кратки есеистични творби под заглавието "Театърът и неговият двойник". В тях той излага възгледите си за необходимостта от промяна в самата идея за театъра, който губи смисъл, лишен от магическа връзка с действителността. Според Арто съвременният театър, изцяло подвластен на писания текст, трябва да бъде заменен от т.нар. Театър на жестокостта. Авторът твърди, че Театърът на жестокостта е труден преди всичко за самия режисьор, а елементите на жестокост би следвало да ... |
|
За какво става тогава дума? Сигурно ще ми кажете за какво всъщност става дума. Разбирам, че ще го кажете. Със сигурност сега веднага ще ми кажете за какво в действителност става дума. Вие очевидно отдавна чакате да ми го кажете. Даниел Келман е роден през 1975 г. в Мюнхен. Израства във Виена. Следва философия и германистика във Виенския университет. В момента преподава в Нюйоркския университет и е член на Немската Академия за език и поезия. Първият му роман Аз и Камински (2003) му носи международна известност, но получава световно признание с романа Измерването на света (2005), който оглавява списъка на най- ... |
|
Книгата съдържа пиесите Стъклената менажерия, Трамвай Желание и Френският квартал. ... "Пътувах много. Градовете хвърчаха край мен като мъртви листа, обагрени ярко, но откъснати от своите клони. Бих спрял, но нещо ме преследваше. Винаги ме връхлиташе изневиделица и ме сварваше напълно неподготвен. Може би беше позната мелодия. Може би само парченце прозрачно стъкло... Погребенията са красиви в сравнение със смъртта. Погребенията са тихи, а смъртта... невинаги. Понякога те дишат пресипнало, понякога гръмливо, а понякога даже ти викат. Не ме пускай! Дори старците понякога казват Не ме пускай!. Сякаш можеш да ги спреш! ... |
|
В книгата ще прочетете за един не достатъчно познат у нас метод, чрез който ще се даде възможност на всеки да намери сцена на която да разкаже това, което го вълнува тук и сега, независимо дали е пенсионер, ученик, безработен или служител в престижна компания. Ще прочетете за приликите и разликите между театъра по твой сценарий, форум театъра и психодрамата с цел да знаете в какво участвате, когато сте готови да заявите своята лична и гражданска позиция или просто да гледате. Ще разберете как и къде се практикува, кои са участниците в него и за популярността му в над 80 страни. ... |
|
Както за Шекспир, така и за Матей Вишниек, "целият свят е сцена". В случая по-точно "цирк". Темата пронизва някои от най-известните му и играни по света пиеси. В тях се преплитат удивително хармонично иронията и сатирата, буфонадата и гротеската. Цирковото, маскарадното, карнавалното срещаме често в пиесите му, вдъхновени от италианската комедия дел арте, драматургията на Караджале, Йонеско и А. Жари. Критиката неслучайно определя Вишниек като новия Йонеско. ... |
|
Сборник с текстове от академичния семинар в чест на 450-годишнината от рождението на Уилям Шекспир. ... |
|
За пръв път драматургът Константин Илиев дава за печат своя творба, преди да я е предложил за реализация на театрална сцена. Пиесата "Наблюдателите" е своеобразна реплика на известното съждение на един от героите на Ф. М. Достоевски, че щом няма Бог, значи всичко е позволено. Трактовката на проблема от страна на К. Илиев - колкото иронична, толкова и сериозна - отрича презумпцията за безнаказаност, но според нея механизмът на възмездието е далеч от представите както на вярващи, така и на атеисти. В хода на остро драматичното действие самият Фьодор Михайлович е сред действащите лица, заедно с повече или по- ... |
|
Пиесата "Метрополис" е написана по първия научнофантастичен филм в историята на световното кино, включен в Световното документално наследство на ЮНЕСКО. Това е разказ за срещата между два свята - света на богатите и света на бедните, които работят за тях. Едно момче от света на богатите се влюбва в момиче от света на бедните. Дали е възможна тази любов? Дали машината може да помогне на човека, като разруши останалите машини? В пиесата структурата на филма е напълно запазена, като е обогатена с нови герои, за да прозвучи разказът съвсем съвременно. Австрийският писател Францобел (Франц Щефан Грибл) е роден през ... |
|
Една млада жена тича гола на екрана. Една доста запусната жена излиза на сцената с полупразна чаша с уиски в ръка и започна да говори... "Седем секунди вечност" е последната пиеса на Петер Турини, която очаква своята премиера, за да разкаже по неговия специфичен начин с много симпатия и ирония невероятната история на една актриса и изобретателка, превърнала се в легенда в историята на европейското и световното кино. Петер Турини е роден на 26.09.1944 г. в Санкт Маргаретен, Каринтия. Живее във Виена и Рети. Автор на множество театрални пиеси, които се играят в Австрия, Германия и на всички големи световни ... |
|
Пиеси ... За пръв път на български се представят разнообразните пиеси на младия австрийски драматург, които отразяват всякакви проблеми, интересуващи младежите днес, с желанието да покаже, че те са близки и за младите българи и затова сигурно ще предизвикат и техния интерес. Щефан Лак е роден през 1981 г. във Виена. Учи публицистика и театрознание. Още първата му пиеса "Затрупан", написана през 2004 г. е наградена и поставена през следващата година. Това го вдъхновява и той е вече автор на няколко театрални пиеси, които се посрещат с голям интерес. Най-големият му успех е през 2011 г., когато неговата пиеса & ... |