Буда. Пиеса

Никос Казандзакис Времетраене: 1:08 мин. Мис Елизабет Арден. Неподправеният портрет. Биография Алфред Алън Луис, Констанс Уудуърт Времетраене: 1:05 мин. 150 ключови концепции в психологията Фиона Стар Времетраене: 1:01 мин. Рене Карабаш Автор Времетраене: 1:35 мин. Пропастта между поколенията Любомир Гетов Времетраене: 1:02 мин. Виктория Доника Ризова Времетраене: 1:03 мин. Маската на кукера Петър Кънчев Времетраене: 0:59 мин. Най-непохватната вещица Джил Мърфи Времетраене: 0:47 мин. Смарт Off / On. Изключи екрана, включи се в живота Деница Вълева Времетраене: 1:11 мин. Голяма енциклопедия: Космосът Невяна Кънчева, Димитър Ценов Времетраене: 0:59 мин. Пътеводител в китайския зодиак Теодора Лау, Лаура Лау Времетраене: 0:59 мин.

Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му "Алексис Зорбас", "Христос отново разпнат", "Последното изкушение" и други вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа - на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата "Буда" ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли.

"Лягам да спя - сънувам, че съм облак. Събуждам се - превръщам се в човек. Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се преобразявам? Да не би и двете да са истина? Или и двете са измислица? Или са нищо? Нищото, което изпълва бездната?

О, Буда, Буда, мъглата постоянно се превръща в крепост, а крепостта в мъгла. Гледам от долния етаж и виждам крепост. Гледам от горния етаж и виждам мъгла...

Ах, едва сега разбирам: мъглата е единствената неразрушима крепост!"
Из книгата

Никос Казандзакис е гръцки писател, поет, драматург и мислител. Роден на 18 февруари 1883 година в Мегалокастро (днешен Ираклион, остров Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска остров Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 година, Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в "Ираклион" през 1899 - 1902 година. През есента на 1902 година заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 година, завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга "Змия и лилия".

През октомври 1907г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 година следва и философия в небезизвестния "Колеж дъо Франс" в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910 - 1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 година става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 година.

Въпреки че никога не е бил член на комунистичската партия, през младостта си Казандзакис симпатизира на левите идеи, дори е удостоен с ленинска награда за мир, но след тригодишно пътуване в "Съветския съюз" се разочарова от болшевишките идеи. Преди "Втората световна война" се установява на о. Егина, а през 1948 година се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в "Гръцкото правителство на Егина", а през периода 1947 - 1948 работи за "ЮНЕСКО". Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 година във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му остров Крит, близо до църквата "Св. Мина" в Ираклион.

Получава световна известност след екранизацията на романа му "Алексис Зорбас" под името "Зорба гъркът" през 1964 г. с Антъни Куин в главната роля. Автор е на есета, новели, поеми, трагедии, пътеводители и преводи на класически произведения като "Божествена комедия" на Данте и "Фауст" на Гьоте. Както своя герой Одисей (от епическата поема "Одисея", съдържаща 33 333 стиха и публикувана през 1938 г.), Казандзакис прекарва по-голямата част от артистичния си живот извън Гърция - изключение правят годините на Втората световна война. Някои от произведенията му са свързани с историята и културата на неговата родина и с мистичната връзка между Бога и човека. През 1957 г. един-единствен глас не му достига, за да спечели Нобелова награда - получава я френският писател Албер Камю.

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com