Второ допълнено издание ... Първа част от трилогията, която разкрива и анализира неизвестни факти от най-древната човешка цивилизация, като по този начин доказва изконното ни право да се считаме за нейни преки наследници. "Истината ся никога не покрива завсегда, треба един добър ден да я извади на бял свят."Георги С. Раковски ... |
|
|
Изданието съдържа "За произхода и деянията на гетите", "Римска история - извадки" на Йордан, написани около 551 г., и "Византийска история" на Малх, написана около 474 - 480 г. ... "Двата народа, гети и хуни, имат тясно преплетена история, както военна, така и културна. За гетите около 330 - 337 година е създаден азбука от изключителния учен Урфил, която и днес в Словения и Хърватско се нарича Готика, и най-учудващото е, че тази Готика е азбуката известна ни като Глаголица. Климент създава нова калиграфия на точно същия брой знаци, както за звуци, така и за числа използвайки и фригийски ... |
|
|
Книгата задава следните въпроси: Къде българската войска унищожава 15-хилядна ромейска армия през 499? Каква е причината за тази война? Защо българските пълководци Мундо, внук на Атила, и Сабиниан, син на Сабиниан Магнус, воюват с български войски помежду си през 503 за град Сирмиум? Каква е ролята на Теодориховите готи в тази война? Срещу кой народ е построена Дългата стена на Цариград от император Анастасий 505 - 512? Защо Виталиан с 60 000 българи води война срещу Източноримската империя от 512 до 520 и защо я прекратява? Защо император Анастасий плаща данък на българския кан Драг? Кой изгори българската ... |
|
|
След Косовската операция през 1915 г. този труд е първият строго научен опит за изясняване на отношенията между Руската империя и българския народ в периода 1455 - 1918 г. Използвани са автентични български документи, много шокиращи руски (Архив на външната политика на Руската империя, Държавния архив на Руската федерация и други), както и сборници с документи за международните отношения и за политиката на Русия, (Окупационния фонд за създаване на Руско-Дунавска област, Авантюрите на руския царизъм в България и други). Посочени са разтърсващи неизвестни (укрити или фалшифицирани) исторически факт от нашата история, които ... |
|
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
|
С предисловие от З. Стоянов. Издадена за първи път с този предговор от издателство Независимост от Скоропечатница на К. Т. Кушлев, София, 1886 г."Всякога проклетата Русия, когато е имала бой с турците, е лъгала бедните и простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой, че уж идва тях да освободи. Но нейната цел винаги е била да разори тяхното мило отечество, и да ги преселва малко по малко в земята си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, в нито един от договорите с Турция не е споменала нищо добро за българите, ако и да се имала най-добра възможност за това. Тя винаги е гледала единствено ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма ... |
|
|
Критично изследване на източниците за историята на старите скити, траки и македонци, с две карти. Превод от немски - Николай Иванов Колев. Издателство "Verlag der Dykschen Buchhandlung", Leipzig 1915. Забранена в България от 1944 до 1990. ... ... Значи, империята на Приам се е намирала между Фригия (Македония), Хелеспонта и Лесбос. Тези думи на Омир нямат смисъл, ако се предположи, че Троя се е намирала на азиатския бряг на Хелеспонта, защото между Лесбос, Хелспонта и Азиатска Фригия няма суша. Те придобиват смисъл, като си представим Фригия в Македония или Тракия. От това се вижда, че Троя е била една държава, ... |
|
|
Написана около 448 г. ... "Драги читателю, Това е един уникален документ, писан от високообразования Приск. Императорът на Източната римска империя Теодосий I изпраща през 448 в Панония, в столицата на Атила, приятеля на Приск Максимин. Приск заминава заедно с него като секретар и съветник на пратеничеството. В единствения запазен до нас разказ на този свидетел, разговарял с Атила и с неговите пълководци, виждаме будно око и любопитен поглед. Разказът му е изпълнен с подробности, показващи високоорганизирана държавна структура, нрави и обичаи, разпознаваеми и днес в българските и славянските народи. "Именникът ... |
|
|
"Многобройни са фалшификациите и укритите истини за много важни събития от нашето минало. Нашата политическа и дипломатическа история бе осакатена и нагласена да обслужва теснопартийни и чужди интереси. Неизвестни за народа ни, даже и за някои учени, бяха и са редица договори, определили националните ни граници и развитието на българската държава. Не се знаеха и не се публикуваха договорите, по силата на които България е била окупирана за неопределено време, както и договорите, по силата на които са били изплатени огромни издръжки за окупационните войски. Неизвестни за широката публика са и днес клаузите на ... |
